Здравей отново.

Пак те призовавам към това да не мислиш изцяло за себе си, а да отклониш поне за момент вниманието си и да го насочиш към гледната точка на майка си.
Представи си, че си размените ролите.Така де ти си майката в случая, а на среща си имаш дъщеря тинейджърка, бореща се за повече прева.До тук всичко е окей, нали.Обаче идва и момента в който с нарастването на правата, се увеличават значително и отговорностите.

Колкото и да ти е противно и неприятно отношението на майка ти, направи усилия да я разбереш.Нормално е тя да иска да излизаш с тихи хора, компания която би ти дала сигурност и не би те потикнала към разврат.Хахааа , как се изразявам само като някаква моралистка...Та идеята ми беше в това, че е безмислено ти да упорстваш и да излизаш с доводите "Не съм на 5".Дори и на 25 да станеш, че и повече ти винаги ще останеш малкото момиченце, разбери това нещо.

Пак ти казвам, майка ти ти желае най-доброто.Колкото и да се стреми тя няма как да преустанови социалните ти контакти с хората, които са и антипатични...Още повече, че тя едва ли изразява отрицателно мнение за да издигне в твоите очи, способността и да преценява хората.Напротив, целта на майка ти е далеч по-значима, а именно да те предпази от това да не понесеш твърде тежко горчивината на живота.