Ами и аз съм така. Само че искам обеца на устната (незнам точно как се казва, но знам, че я искам от повече от година ), обаче знам, че няма да ми дадат (не съм ги питала още), защото родителите ми мислят, че съм мноооого малка (не, че съм много голяма, но ...). Пък за поставянето пред свършен факт, ами ... Преди няколко дена питах майка "Мамо, ти какво ще направиш, ако някой ден ти се появя с обеца, примерно на веждата или устната?" и тя ме изгледа странно и ми вика "Ти нормална ли си?" (наистина това ми каза ) И реших да не ги питам дали може, ами след около 1-2 годинки (като стана на 15-16 ), ако още го искам, да ги питам. Но за сега ще си остана само с мечтите Та иначе ти можеш само да ги попиташ, както аз направих (все едно, че само се бъзикаш), за да знаеш как ще реагират, ако си направиш без тяхното знание. Или направо отиваш и питаш "Майко, тъй и тъй, искам обеца на езика. Може ли?", ако ти се развика и кажи "Само те питам, да съм тръгнала да си правя?" (това много го обичам, когато само питам родителите ми нещо и те почнат да ми викат ). Друго ... незнам.Това със "обеца за хубав успех" може и да свърши работа (при мене едва ли, защото все пак аз и 6 за срока или годината ... не ). Спомени им, че знаеш каква отговорност е това, ако повдигнат въпроса, че много ще внимаваш, пък и като я махнеш ще зарастне бързо Айде и успех