Не наливай ми още водка,

стига вече, достатъчно пих.

Не лекува се тази моя болка,

а виж, вече литър изпих!

Пия и плача, но утеха няма

и цигари пуша, но уви!

Падам и се влача, и вдигам врява,

а около мен животът кипи и кипи!

И пак отпивам глътка „еликсир”,

нагрочват се сами моите вежди.

Поемам и доза никотин,

опитвам се да се заредя с нови надежди!

И отново гледам, празна е чашата,

поредната водка за секунди изпих.

Пълен с фасове е пепелникът на масата,

но жаждата за радост не утолих.

Късно е вече, трябва да се прибирам,

отивам си вкъщи и дано да заспя.

Тръгвам, но пътя не намирам,

замъглена е моята пияна глава.

Със сили последни вдигам ръка,

спря пред мен жълтото такси.

Шофьорът погледна ме жално и кимна с глава,

а на последните мои пари каза: „мерси”.

Прибрах се пияна и със сълзи в очите,

легнах на леглото и замечтах

и отнесена в съня на мечтите,

как заспах, дори не разбрах.

Утро е вече и слънцето се показа,

време е на училище да вървя

И без нито дума на някой да кажа,

тръгнах по снежните улици отново сама!