Спешно ми трябва, моля ви се...

[rogerio]

raeady

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Социалното страдание и безнадеждността в “Зимни вечери”
(литературноинтерпретатив� �о съчинение)
В стихотворението си “Зимни вечери” поетът Христо Смирненски разкрива пустотата на града през погледа на по-бедните социални слоеве, в които се чете страдание и безнадеждност.Нещастието и самотата, които творецът описва, насищат творбата с чувство на тъга и съпричастност.
Страданието на хората заема основно място в творбата и разкрива трудния живот в големия град.Живеещи в непрестанно страдание, бедните хора губят най-важното- Вярата и надеждата си, затова освен страданието, техен враг е и безнадеждността.
Страданието на хората заема основно място в творбата и разкрива трудния живот в големия град.Страданието витае в атмосферата на града, на неговите крайни квартали и във вътрешната атмосфера на “смълчаните хижи”. Първото усещане за него идва от образи, напомнящи за зловещото присъствие на смъртта:градът е като “черна гробница”, като демон с “жълти стъклени очи”. През погледа на поета нещата загубват познатите си реални стойности и придобиват нови: “оскрежената топола” е видяна като “призрак”, а “снегът поръсен с бисерни искрици,/ хрупка с вопъл зъл и глух.”Дори младата луна” романтичният символ на любовта изглежда “гаснеща от скръб”.Така всеки един от детайлите създава впечатление за нереалност, отвъдност и смърт.
В стиха: “посребрени с тънък пух,/ и снегът, поръсен с бисерни искрици,” , образите оставят усещането за нещо чисто, нежно, изящно и светло. Но в последния стих това усещане веднага рухва.Очевидна е измамната нежност на изяществото. Снегът е сравнен с незнаен звяр от царството на злото. Повторенията на “глъхнат-глух” и “зъл- зловещ” се допълват от неясния “вопъл” и за пореден път въвеждат странното предчувствие за зло, което дебне в безмълвието на мрака и студа.
Картината във втора част на цикъла е като печална повест за съдбата на един дом.А тази съдба е еднаква за всички бедни. Не само студът, но и Големия глад вилнее там, за да бъде изпитанието още по-непоносимо. А изпитанието не свършва, а продължава, подхранвано от жестокостта на хората.
Бащата, човека , който е глава на семейството и е длъжен да осигури насъщният хляб, го е лишил от него. Поета не посочва коя е причината за провала му, т.е. не ги разграничава по отношение на “причина-следствие”.Бащата не е грижовен и мил.Бедността обяснява, но не оправдава грубостта. В тази драма жертви на бедността са майката-даваща живот, и децата-символ на живота:
Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва.
В цитираните стихове плачът, молитвата и писъкът са част от страданието. В своето единство те създават усещане за самота и изолираност.
Социалното страдание сполучливо е подчертано чрез детайлите: “бараката сгушена”, “стряхата опушена”, “змийки от лед”
Плачът е звуково изражение на скръбта. Въплътен е в определенията: “остър писък на локомотив”, “плач на жена”, “разкъсан, зловещ”, “тежък звън”, който се свързва с погребалния звън на камбана.
А бликат снежинки сребристи
прелитат, блестят кат кристал,
поронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.
В строфата трагично се сблъскват чистотата и красотата с мътилката на живота. Я тези стихове са събрани мотивите за бедния скитнически живот, социалното страдание и трагичната обреченост. Обичта, състраданието и съпричастността на поета,обединени в образа на снега, са погълнати от несправедливостта и дисхармонията на земята.
Живеещи в непрестанно страдание, бедните хора губят най-важното-вярата и надеждата си,затова освен страданието, техен враг е и безнадеждността.
...в море непрогледна мъгла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.
Потискаща, мъглата е погълнала града. Мрачно и тягостно настроение излъчва картината и няма изход от “бедност и грижа”. Те са “вечни” в несправедливия и грешен свят. Безнадеждно е да се намери изход от социалното страдание и самотата в града. В контраст с ярката светлина на ония “жълти стъклени очи” на каменните сгради сега стъклата са “мътни”. И хижите гледат, но не “зловещо”, а с поглед през сълзи.
сякаш са ехо в снега
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга.
Скрита е тъгата на бедните и всичко напомня плача пред гроба на скъп човек.Хората са в безизходица’ принудени да разчитат единствено и само на себе си.В тези времена надеждата за по-добър живот се губи някъде в мъглата, която покрива градските улици.
Бедността е основна причина за страданието на хората в големия град, където те не намират топлина, дори в собствените си домове. В тези времена надеждата за по-добър живот се губи някъде в мъглата, която покрива градските улици.