Просто ще споделя как се чувствам. Може би така ще ми олекне малко, защото имам чувството че съм в някакква дупка и не знам как да изляза Първо ше кажа че съм на 17 и тази година съм с нов клас. Не че се чувствам изолирана в този клас....проблемът е че се чувствам ТЪПА. Всички от този клас са супер ученолюбиви, старателни, учителите ги обичат....Може би проблемът дойде оттам че единствената ми близка приятелка от стария клас, която е в новия ме заразя заради новите хора. Не че напавих някакъв мн гоялм проблем, но се почувствах още по- самотна. ( не изолирана). Признавам че леко се притеснявам от тези хора, когато трябва д ас е изкажа на дъската примерно, но това не е толкова важно. По- гадното е че успехът ми е не е мн висок имам и 3 по един предмет...Не ми се беше случвало досега, а в същото време почти всички около мен пишат молби за стипендиии, Също така не е мн приятно да отвора дневника и мойта оценка да контрастира с другите . Тази година трябваше да ходя на изпит по френски ( наистина мн наблегнах, но на самия изпит с е изложих), готвя се и за изпит по английски, където също е мн трудно. Но когато съм в училище или по- точно в този клас имам натрапчивото чувство че съм тъпа. Знам че повечето от тях са зубъри, но когато сме в час никой не гледа дали си зубър или не, а ти гледат знанията. По време на часа всички мълчат и внимават , а след часа- всеки нанякъде.....Неуспехите този срок ме докараха до състояние в което трудно се въздържах да не се разревавам за най- малкото нещо и да не мога да спя от нерви.....На всичкото отгоере, компанията в която с е движа е изградена от най- умните , така да се каже и натрапчивото чувство се засилва още- повече. Имам си утеха- това ми е гаджето, той е в същото даскало, но напоследък се сърди за най-малкото нещо ( защо не съм му обърнала внимание, защо това , защо онова ) и аз наистина нямам вече сили да го излушвам и да споря , а само се съгласявам.... Дните ми са ужасно еднообразни от това учене . с прителите ми с се виждам само 1 или 2 пъти в седмицата. Просто се чувствам потисната. Родителите ми ме разбират, но ми е гадно че дават толкова пари за уроци , а аз не успявам да се справя.......И наистина незнам къде е е изхода