В модерният свят човекът се е научил да създава какво ли не, всевъзможни хибриди, които представляват странни смески от различни неща. Обаче напоследък се замислям дали и днешният, модерен човек не се е превърнал в някакъв вид особен хибрид.
Докато в миналото традицията е определяла твърдо статусите, положения и ролите в обществото, днес май въобще не е така. Днес определено сме станали доста модерни, доста “мулти”(също като в рекламата за мултифункционалната паста за зъби ). И на жените, и на мъжете, пък дори и на децата им се налага да са доста мултифункционални, за да успяват в средата си.
Модерната жена днес например е разчупила ролята на майка и домакиня, като към това е добавила множество други роли, които и се налага да играе. Тя безспорно трябва да си остане добра майка и домакиня, но редом с това да гради кариера, да се развива, да печели (не само пари, а и независимост) и естествено да изглежда зашеметяващо, като изскочила от корицата на последен брой модно списание. Това определено е доста трудоемка и непосилна задача. Жената трябва непрестанно да метаморфозира от едната си роля в другата, при това едното да не е за сметка на другото. И понеже такива идеални жени има само по филмите, метаморфозите май не са нещо много здравословно.
Оказва се, че света метаморфозира, и човекът заедно с него, независимо от пол, възраст, народност… И в обществото, както в природата, човекът метаморфозира, за да се приспособи към новата среда, към новите условия, за да оцелее.
Наскоро в училище възникна спор дали са останали днес така наречените типично женски и типично мъжки професии. Май границата вече доста се е размила. Може да се каже, че уж “нежните създания” сме станали доста мъжки момичета. Дори една дейност да е по-разпространена при единия пол винаги се появява някое изключение. Това доказва, че метаморфозите не са подминали и тази област.
И така… изглежда днес, колкото повече овладеем изкуството на метаморфозирането, толкова по-големи шансове имаме пред другите. Като професионални актьори трябва бързо да “влизаме” и “излизаме” от един образ в друг и да прескачаме от една обществена роля в друга. И всичко това под звуците на бързо тиктакащия часовник, на бързо променящия се свят… тик-так…… тик-так………тик-так…