Състраданието - мяра за човечност (есе) ,моля малко помощ!

[HardToSay]

Някой ако може да ми намери есе по тази тема?

Т.1 от правилниика!
swords1010

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Напоследък си мисля, че единственото нещо, което носи истинско щастие и радост е любовта и всички нейни проявления (добрата мисъл, добрата дума, доброто дело, прошката, милосърдието, състраданието).
А живеем в странни времена! Хората мълчат, не отговарят на въпросите на приятелите си, не се изслушват, не облекчават раните си. Има хора, които постоянно ни хокат за нашите проблеми и други, които не придават никаква стойност на страданието ни, все едно страданието ни е само наша си работа, все едно приятелството е търговски продукт, пакетиран в пластмасова опаковка и състрадание не съществува. Да нараняваш хората до себе си се е превърнало вече в някакъв много разпространен спорт. Изглежда, че се радваме да счупим общия клон, на който стоим и после се оплакваме, че другите изпитват същото. Не мисля, че разбирам причините за тази ситуация. Просто я изстрадвам. Чувстваме се зле сред хората, все по-зле. Социалният живот е заприличал на някаква дълга битка и личните отношения също започват все повече да заприличват на такава. Това, което може да се каже е, че вече не издържаме. Всичко останало прилича на някакво изчисление, все едно животът е милиметрова хартия, върху която трябва да се изрисува нашия образ, внимавайки да не се обърка с този на човека близо до нас.
Забелязвам също, че за да можеш да изпитва човек състрадание към някого, трябва самият той да е стабилен. Може би при състраданието човек се отваря, за да приеме "колебанията" на другия. Защо? Мисля си, че така нашата душа има възможност да премине през такова изпитание "виртуално" и така да провери и усъвършенства своята хармония и стабилност. Тогава, обаче, не излиза ли, че състраданието обслужва по-скоро нас? Е, разбира се, може би има и обмен на хармония и стабилност, но може би само ако страдащият е готов за тях... Тогава е обяснимо защо истинското състрадание не се нуждае от благодарност.
Колкото до трепета в душата да помагаме и да обичаме, защо не следваме сърцето си, вместо да го контролираме със съмнителни принципи? Защото се страхуваме да дадем любов, да дадем състрадание без отплата.