Към брата си




Тежко, брате, се живее
между емота неразбрани;
душата им в мъка тлее,
ръцете им в люти рани.

Отечество мило любя,
неговия завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия фешъни като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, бухалка кой ще турне
на туй емо, дето страда?

Никой, никой! То се знае
ни акъл, ни достойнство;
а безумно как пее
в гейски отзиви Азиса!

Често, брате, скришом псувам
над фешънски акъл печален;
но кажи ми, що да тача
в тоя глупав свят дебилен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
няма вече свети хора,
а глас чалгарски - пред Амора.