Лъжа


Когато се заричаш,
неистини изричаш,
стоя е усмивка на уста,
а сърцето отсича "ЛЪЖА!"

До мен когато заставаш
мисля, че си заслужаваш,
но когато си далече
разумът нашепва вече:

"Не се доверчвай на очите -
ще ти тежи до края на дните!
Не се доверчвай на лицето -
ще те боли после сърцето!"

Как да ти повярвам ми кажи?
И да ровя с пръсти твойте коси?
Как да вярвам на твоите слова,
когато сърцето крещи "ЛЪЖА!" ?!




Това го надрасках снощи за няколко мин. може би ще го поопраявя и чакам мнение (не че умея да пиша, но се занимавам ... )

Започвайте да ме плюете