
Първоначално написано от
Doom_Stalker
Аххх, красотата на човешкия ум. Може би мили госпожици не разбирате, че това за което говоря се случва предимно във вашето подсъзнание. Какво се намира там вие не знаете, не зависи от вас, не можете да избирате.
Всяка от вас отдели значителна енергия в писането си да ми докаже колко НЕ се е намерила в моите думи. И въпреки, че стилът ви на писане беше различен, естеството на реакцията беше еднакво. Защо бихте изобщо се трудили да ми отговаряте ако не се намерихте в моето описание? Може би това е станало косвено, и сигурно не съм отгатнал всичко.... Но факта, че се афектирахте показва, че егото ви е под атака. Оттам се задействат психични механизми, които имат за цел да предпазят вашия образ от нежелана за вас информация. Всъщност така работи несъзнателното и това Фройд нарича "Изтласкване"... всеки болезнен спомен, всяка грешка, всяко нежелано действие, мисъл, информация и т.н. се "изтласква" отвъд пределите на съзнателното, и така то става безопасно. Но всъщност то продължава да съществува във вас, и когато аз отново го предизвикам, защитните механизми се активират - за да избутат отново тази нежелателна информация в несъзнателното. Всъщност наличието на РЕАКЦИЯ е най-ясния показател за СТИМУЛ. Ако вие не се намерихте в моите думи(съзнателно или несъзнателно), тоест ако аз не съм ви СТИМУЛирал, то ответна РЕАКЦИЯ изобщо нямаше да има. Но ето, че такава има. Естествено прикрили сте всичко това с псевдо-обяснения за пред себе си и за пред мен, но "обличането" на толкова първосигнални реакции в дрехите на интелигентни думи е просто флирт с интелектуализма. Нищо повече. Можете да прикриете всичко това с опити за омаловажаване на естеството на информацията(Кой си ти, че да ме съдиш?), чрез ad hominem аргументи(Ти си човек без работа, само се заяждаш), чрез облягане на някаква представа за морал (Ти нямаш право да правиш такива анализи)....и още много други. Но именно тук се вижда колко наранено и отбраняващо се е вашето его. Защото именно това е характерно за егото - когато е под атака, то почва да се свива, и като едно диво животно хапе и драска от страх да не умре. Вашето изкуствено създадено АЗ също го е страх да не умре. Отначало агресията и победоносното поведение е по-силно, даже се нежелателната информация става повод за прикрита само-влюбеност. Но ако малко повече задълбая(за което ми трябва повече информация), вие ще се пречупите и от вашето самочувствие и само-усещане ще е останал само спомен.
Това е парадокс. Самочувствието е компенсация на комплекс. Колкото по-голямо самочувствие, толкова повече комплекси.