Зодиите-опишете се:)

[Doom_Stalker]

Прав си, че се отъждествявам с ума си (дефиниция: като характеристики на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание, способност за комуникация, множество несъзнателни процеси.

Мисля че вече дадох този пример, но ще го дам отново....Да се отъждествяваш с ума си е все едно да се отъждествяваш с ръката си. Ти не си ръката си, нали? Всъщност ТИ не съществуваш.

Всички тези характеристики на ума са чудесни инструменти и аз не се ограничавам от употребяването им. Но вече я няма цялата АЗ история. Защото това всъщност представлява АЗ-ът, това е "твоето битие" - твоите мисли, твоите чувства, твоите стремежи, страхове, драми, радости и т.н. Няма нищо лошо(шибана паразитна фраза!) в това да използваш ума си, но когато ти станеш самия ум и той те контролира напълно, тогава ти просто реагираш на обстоятелствата, а не ги съзнаваш и променяш.Това значи да се отъждествяваш със ума си - не да го използваш, а да се изживяваш като самия ум, като тук включвам всичките неща които изброи. Още повече, че повечето от тези неща формирани в ума ти, като дефиниции,мотиви, установени позиции и пътища на мисълта, изобщо не са създадени от теб. Ти просто ги приемаш още като дете и ги изживяваш като свои, но те не са. Естествено не всичките. Някой от тях доразвиваш вътрешно и тях наричаш АЗ, това което те отличава уж от другите. Но тук отново потъваш в едно блато от вечни противоречия.... защото ако няма други хора, няма как да се огледаш в тях, няма как да се различиш от тях. И така живееш живота си в думите на другите и през техните очи. Това е всъщност фундамента на цялата игра на думи - самоидентификацията и разделянето на света - фрагментирането му, поставянето му в дефинирани граници, там където АЗ-ът съществува, а всичко отвъд тези граници е НЕ-АЗ. Ако нямаше 1 и 2, където ти да кажеш "АЗ СЪМ 1", изобщо нямаше да има АЗ. И това е всъщност АЗ-ът - избор на това какъв искаш да бъдеш в момента. Дали ще избереш да си щастлив или нещастен, дали ще си печелещ или губещ, дали ще си "голям" или "малък", това няма значение. Докато има граници, докато има АЗ и НЕ-АЗ, ти си обречена да виждаш само от едната страна на границата. Оттам идва съждението, че докато има субект, реалността винаги ще е субективна. Ето затова ума(и всичките му елементи) служат за постоянно разкриване и "дълбаене" в "ЖИВОТА", но в момента, в който слагаш АЗ в цялото това нещо и си казваш АЗ СЪМ ТОВА, ДРУГИТЕ СА ТОВА, тогава започваш да си гониш опашката и да играеш вечната игра на Ин и Ян(това е смисъла на този символ всъщност). Играеш на "губене на едното за да намериш другото"... или "гледаш през очите на злото за да търсиш доброто". Това имам предвид под отъждествяване с ума - слагането на АЗ, който да преживява, да премисля, да се тревожи, да обича и най-общо - ДА БЪДЕ нещо, някъде, някога и с някого.
А съзнанието е точно обратното - то е да бъдеш тук и сега - завинаги. Тоест да не бъдеш нищо.Повечето хора възприемат съзнанието като някакво себеусещане за правилно или неправилно. Примерно да се осъзнаеш, че си сгрешил в някаква житейска ситуация. Това са глупости. Но такъв смисъл влагат повечето хора в себеосъзнаването.

За картината съм съгласна само наполовина. Според мен ще е неточна независимо дали цветовете са мои или твои.

Да, точно затова не се и "рисувам".

Ами добре. А ти живееш ли в това състояние на "липса на самоидентификация"? Или просто си го представяш, но не си го достигнал все още?

Това състояние е във всички нас и то е изконната ни природа. Някой го наричат душа, други както си искат. Това няма значение. Но за да се свържеш с него, да станеш едно цяло(без добро и зло, без АЗ и НЕ-АЗ), трябва първо "да умреш", да умре твоето АЗ - това което има лична карта, ЕГН, семейство, работа, обществено положение, вярвания, убеждения, мечти, страдания и т.н. Но повечето хора не искат да се жертват от тези неща от страх да престанат да бъдат нещо, да спрат да бъдат "големи" или "малки", от страх да спрат да съществуват. Защото без всичките тези идентификации от тях не остава нищо...Както и да е. Да, в това "състояние" съм. И въпреки, че понякога се връщам към старите и познати схеми, то като цяло вече не съм същия.

Всичките "отклонения" от темата са всъщност полу-отговори на твоите въпроси и с малко повече усилия предполагам ще успееш да навържеш нещата(и защо съм ги казал).