Зодиите-опишете се:)

[Doom_Stalker]

Защо това съзнание/душа като продукт на мозъка да не е част от матричните модели?

В основата на съзнанието(или душата) не стои някакво знание, корелация, дефиниция, път и т.н. Затова то няма как да бъде матрица и модел. Ако ме питаш дали е част от мозъка - да, вероятно. Част от човека е. Но не се подлага на логика, мислене, дефиниране и т.н., просто защото то е отвъд тези неща.

По какво се различава човекът, който говори и мисли, но "не се идентифицира с тези неща" от другите?

Всяка радост или нещастие, всяко убеждение, всяко отричане на друго убеждение, всяка емоция, всяка мисъл става това което е. Не част от теб. Болката става болка, а не "Боли МЕ"; Радоста става радост, а не "Аз се радвам". Центърът се измества над тези концепции и те губят оригиналното си значение. Защото за да има радост трябва да има някой, който да се радва. А в случая такъв няма.
Затова човека не-идентифициращ се с "тези неща" не може по никакъв начин да бъде провокиран, изнервен, ощастливен, и каквато друга психична реакция се сетиш. Тези неща губят значението си и стават просто хвърчащи понятия.

Предполагам не изпитва емоции/чувства?

Това зависи от човека. Емоциите са естествено нещо, но те не са фактор. Естествено за всеки, който ги преживява като свои, те стават част от живота и "АЗ"-ът му. Но иначе са си просто психичен еквивалент на стимул-реакция. Тоест нямат влияние.

Изпитва ли интерес и влечение към нещо или просто постоянна апатия?

Влечението и апатията са двете страни на една и съща монета. Тези неща също се губят.

Изпитва ли инстинкт за самосъхранение?

Кой изобщо ИЗПИТВА инстинкт за самосъхранение? Това е несъзнателен процес, който е в естествената човешка природа. Както когато като се порежеш кръвта ти се съсирва. Това е нещо подобно, само че на психично ниво. И естествено е нормална реакция на организма , но е част от една по-древна и животинска система. Няма нищо общо с "човешкото".

Общува ли и ако да защо?

В типичния смисъл на общуването - не. Общуването по принцип е подаване на сигнали и влизане в роли с цел допълване на Аз образите.В такъв смисъл общуването е просто невъзможно. Хората в обществото говорят главно в две посоки -
1. Какво съм добро съм постигнал АЗ, какво хубаво СЪМ преживял и т.н. като всичко това може да бъде в миналото или бъдещето, а може също така да бъде в множествено чисто.Но важното тук е че има идентификация с някакъв образ на добро нещо.Тук идват всичките роли на щастлив, успял, достатъчен, весел, и изобщо каквато се сетиш положителна самоидентификация със събитие, място, човек, идея и т.н.
2 Какво лошо съм направил АЗ, какво лошо МИ се случило, кой МИ е направил лошо впечатление и т.н. - отново може да бъде в множествено число, и в бъдещето или в миналото. Тук идентификацията е с лошото. И това са ролите на нещастен, неуспял, недостатъчен, тъжен, и всяко друго себеотъждествяване с лошо събитие, място, човек и т.н.
Ролята на общуването е колективния вариант на тези идентификации. Хората взаимно си споделят какво хубаво или лошо са преживели, взаимно издигат или проклинат дадено събитие,идея, човек и т.н. Техните АЗ образи резонират на базата на някаква обща самоидентификация - пол, възраст, раса, народност, идея, ситуация.... и футболен отбор ако щеш. Така възникват религиите, идеологиите и т.н.... Както и да е. Това е друга тема.
Но тъй като всичките тези неща се губят, общуването в тази форма (на хвалене или оплакване), просто губи смисъла си. Човек който не се асоциира с "щастливото си АЗ" или с "нещастното си АЗ", или пък с "АЗ Българина" и т.н., просто няма за какво да си говори с останалите хора. Той просто не се вкарва в тези игри.

Спазва ли някакви обществени норми и задръжки?

Това вече си зависи от човека. При всички случаи не се вярва в тези неща и те не се приемат за истина.

Като цяло: по кои белези се различава от хората, "самоидентифициращи се с думите и отъждествяващи се с ума си"

По това, че не си създават образи, които да възприемат или отричат (като свои или чужди).

Изобщо трудно ми е да отговоря на тези въпроси, защото трябва да създам един образ, да му лепна някакви етикети и да го пробутам за "нещо"(и евентуално за "някой"). А ти ако искаш да научиш нещо за това, което говоря чрез образи просто няма да стане. То не е идея с концепции, при която "Като правиш това и това ще станеш това и това". Не става така. Така че въпросите ти в случая са безсмислени, както и отговорите ми.