"Защо да не бъдем по-човечни ? " - есе

[SweeT_FreaK]

.. плс "Защо да не бъдем по-човечни ? " - есе .. спешно ми тряа ... понеже мн се дървя на учителката и секи час си споря с нещо за нея и вече ми написа 2 двойки а път за забележките да не говорим .. истината е че не само на мен пречи .. въобще на целия випуск дето предава .. ама единствено аз си и казвам квот мие на устата из атва ще патя сега таа по темата сеа ще правим класно .. а ми трябва есето за да го науча на изуст . а седна ли аз да пиша .. няма да успея да го науча и дали ще го напипша ..

[kuklichka_bg]

„Защо да не бъдем по-човечни?”
/есе/


Бележитият български творец Емилиян Станев пресъздава една човешка съдба в произведението си „Крадецът на праскови”. Това е повест за междучовешките отношения, за изпепеляващата любов, човечността и самотата.
Главната героиня Елисавета възразява „Защо да не бъдем по-човечни”, в разговор с мъжа си за отношението към сръбските военнопленници. След аргументираното му изказване тя с мъка разбира, че проявената сантименталност ще го разгневи и „нищо няма да излезе от такъв разговор”. Нейната душевност е наранена.
Не оправдава Емилиян Станевата героиня войните, които водят двата съседски, братски народи – българският и сръбският и ще каже „лудост е всичко това”.
Да, лудост е. Кому е нужно заграбването на чужди земи, създаването на конфликти на етническа или расова основа? Нима е невъзможно да се живее мирно и спокойно, хората да се обичат, да проявяват щедрост и добросърдечност помежду си.
Човешкият живот преминава неусетно. Сякаш звезда се е откъснала от небосклона и стремително се носи надолу. В стремежа си за постигане на целите, хората често забравят за малките неща в живота, които ги правят по-щастливи.
Не бива да се разглежда като слабост проявата на хуманност. Напротив, всеки ще се чувства по-добре, ако прояви добросърдечност, ако в труден момент подаде ръка на свой приятел или близък. Още по-голямо ще бъде удовлетворението от проявено милосърдие към напълно непознат човек. Трепва сърцето ти когато видиш тъжния поглед и протегнатата ръка на скитащо дете – пусни монета в дланите и ще прочетеш благодарността в очите му.
Човечността е ценностна характеристика, присъща на всеки човек, но друг е въпросът дали всеки би искал да я проявява. В този динамичен живот, като че ли забравяме да бъдем по-добри един към друг и често вършим неща с които без да съзнаваме нараняваме околните. Полезно е по някога да спрем за миг и да помислим за нашите чувства към хората, които в щастливи и тъжни моменти са до нас, тези които обичаме и от които имаме нужда.