`_-_`Моля ви спешно ееееее`_-_`

[nel4ety]

ТРябва ми съ4инение разсъждение на тема

Какво събужда тревогата на Алеко Константинов при срещата с Новия свят??

[sexa_na_kompleksa]

Виж това:

Първите впечатления при срещата с Новия свят
Пътеписът “До Чикаго и назад” разкрива впечатленията на Алеко Константинов от пътуването му до Америка и отразява впечатленията, породени от срещата между културата и обществения цивот на два свята. В своята творба авторът непрескъснато съпоставя родното и чуждото, познатото и непознатото, старото и новото, за да потърси мястото на своята родина в света.
При първото си съприкосновение с Новия свят, пътеписецът е впечатлен от задъхания ритъм на живот, от непрекъснатото движение, от пъстротата и многообразието, с което го посреща Америка. Наблюдателен, любознателният пътешественик и демократ, открива и друга страна в живота на американеца. Динамиката обезличава човека, стеснява духовния му хоризонт, а техническият прогрес се превръща в заплаха за неговото съществуване. Всичко това тревожи хуманиста и го кара да се замисли за бъдещето на хората.
След вълнуващо пътуване сред океана, Алеко Константинов най-сетне доближава с корабчето си до американския бряг. Първите му впечатления при срещата му с Новия свят са от динамичния и забързан начин на живот на американците. Той е възхитен от “вавилонското”, “трескаво, бясно” движение, което вижда от пристанището, защото то е много по-различно от това в Европа. Друго нещо, което спира погледа на автора още с пристигането му, е напредналата индустриализация, “грамадните фабрични постройки”, “колосалният Бруклински мост”. Но като природен любител и хуманист, Алеко се тревожи за природата там, смутен е от “димните пластове над този град” и от неблагоприятното бъдеще за човечеството. Хората изглеждат нищожни и незначителни спрямо дълбоко навлязлата технология в живота им. Авторът дори ги описва като “микроскопични двуноги животинки”, за да докаже духовната им изостаналост. Самият Бруклински мост е ибгърнат в мъгла, “като че дреме”, докато по него “сноват хиляди янки” и тренове. Чрез него писателят изобразява живота на американците. Още с доближаването до брега на Новия свят, хуманистът вижда, че начина на живот там е изпълнен с динамика, забързаност, но е и духовно изостанал и “обвит в мъгла” и при срещата си с митничаря още повече се уверява в това.
Алеко е дълбоко обиден и разочарован от невежеството и плитките знания на чиновника. Той никога не е и чувал за страна като България и в крайна сметка записва всички българи като турци. Така разочарованието на автора от Америка все повече нараства. Но то отново се заменя с възхищение при разходката му по Бродуей.
Още от началото Алеко сравнява тази улица с най-красивата и оживена в Европа. Великолепната архитектура веднага привлича погледа му. Дори я описва като “една мила, с шаровете на дъгата облечена, вечно танцующа балерина”, за да подчертае оживеността й и възхищението си. Но тук демократът отново забелязва, че забързаността на хората в Америка ги прави бездушни. Стремежите им са твърде ниски. Всеки се старае да построи колкото се може по-висока и изящна сграда от съседа си, вместо да иска да е на по-високо духовно ниво.
В крайна сметка Алеко съзнава, че хората в Америка се движат от напредналата индустриализация и технологии в живота им, докато духовността им е силно изостанала спрямо европейците. Затова авторът е раздвоен в чувствата си – възхищение и разочарование.




Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично
отношение на автора към американската действителност,такава,какв ато той я вижда преди повече от сто години.Реагира живо на
всичко ново и интересно с присъщото си чувство за хумор и с присъщата си богата душа.С умението си да използва художествените
си изразни средства,той създава ярка зрителна и слухова представа за всичко онова,което го е смутило,учудило, възхитило.
Трепетни вълнения изпълват душата на пътеписеца още преди да отплава за Америка.Той чувстсва ,че ще се запознае с нещо
ново и непознато.Алеко в новия свят предполага,че ще срещне хармонията,но той е учуден и поразен от конкуренцията, свързана
с големината на сградите.Взаимоотношеният� � между хората са хладни и пресметнати.Бързия ритъм на живот, наложен от огромните
разстояния създава отчуждение между хората.Пътеписецът е също така възхитен от ненадменната красота на природата при
запознаването си с нея той осъществява една своя детска мечта.
За пътешественик, идващ от една малка държава, каквато е България, безспорно най-невероятни са мащабите на американските
градове и бесните обороди, с които тече животът в Ню Йорк.Бруклинския мост е "колусален",а улица Бродуей е неубятна.
Наблюдавайки живота в Ню Йорк, пътеписецът е изумен от динамиката на многалюдния град."Ежеминутни тренове прелитат, по
Бруклинския мост кипи "трескаво,бясно вавилонско движение".Поразен от гледката на пъстрия автомобилен поток на Бродуей
пътеписецът отново възкликва:"Вавилон".Крайбре жието на Ню Йорк е обградено от всички страни от станциите на параходите и
големината на сградите доказват голямото развитие в Новия свят.Възхищението и почудата на пътеписеца се примесват с тревога
за съдбата на човека.Истанели са връзките между хората,усеща се студенината и отчуждението в съвременния град.Естетическата
оценка на Алеко от наблюдаваните явления показва грзното и безобразното в поведението на властимащите,отбелязва възвишените
стремежи на човека и красотата на природата.Пътеписецът благоговее пред природните красоти на Америка, възхищава се от
техническите и достижения, но будното му гражданско чувство и социални рефлекси го карат да се замисли за последствията от
технизацията и за морала в индустриалното общество.В този смисъл Алеко е еднакво впечатлен както от чудесата на прогреса,
така и под думите на Неделкович за корупцията в американското общество.От думите на Неделкович "Със злато можеш да купиш
самия президент"пораждат у човека следните изводи, че времето е на онези, които притежават средствата за манипулиране на
човешкото съзнание, икономическите закони се правят от материално осигурените хора и властимащите могат да бъдат купени и
сами да купуват човешки съвести.При срещата на Алеко с красотата на Ниагара учудването и възхищението преминават в
безгранично благоговение и възторг, видяното надминава очакваното "чудо на природата".Описанието на Ниагарския водопад
обогатява познанията на читателя за Америка, помага да се разбере , че във всяка страна има красота-независимо от
политическите и обществените нрави.Пътеписецът вижда нарушената хармония между човека и природата.Той е притеснен от
"желязната студенина", която цари в Америка. Новият господар в този свят е капитала-непрекъсно трупането на пари.Парите
са основата на човешкия живот.В този забързан живот целта е единствена -да забогатееш, защото само социално добрия може
да има достижения в кариерата си и затова общуването между хората е унищожено "капиталът в Америка е достигнал крайното си
развитие".Заводите на Круп са другото доказателство, че хармонията между хората не съществува.Произвежда оръжия, чрез които
се ражда войната и със същите оръжия се убиват хора.Всички тези отрицателни черти на американското общество са изразени в
пътеписа на Алеко както и неописумата красота на природата.Пътеписецът открива в американската мълчаливост симптомите на
една тревожна отчужденост, която откъсва човека от себеподобните му и е сред едни от най-опасните болести на съвременната
цивилизация("У-у!Студено...лутнали, припнали всички американци........Е,ами кога ще живеем?").Използването на формата за
първо лице мн.ч. на глагола("живеем") не е случайно.То насочва към сеизмерване на чуждото и своето,към българската реалност.
За това болката на Алеко от технизирането на американското общество е и загриженост за националните ни съдбини.
Изумен или възхитен, критичен или възторжен, сериозен или закачливо усмихнат, тревожен или притихнал в размисъл, но
никога безразличен, Алеко представя своите наблюдения за американците и американската действителност, които обогатяват
представите ни за новия свят и за ролята на човека в съвременното индустриално общество.Оформя в представите ни едно друго
общество-американското и ненадменна природна красота-Ниагара.