Таа...Както виждате,става въпрос за баба ми.Още от малка не я тача много.. Когато слизах на долния етаж,където живее тя,не дишах,защото миризмата не е много приятна.Като бях на 6 се чуваше как крещи на дядо ми и го налага с нещо (беше обувка).На неговото погребение тя беше много "тъжна",но на вечерта започна да се хили като откачена,разправя вицове и т.н.Веднъж намерих голям гаден зелен нокът в нейния щирник и оттотава не ям нищо нейно.Но това не е най-важното.Абсолютно винаги,без никакви изключения,когато нашите са скарани или има някакви проблеми,тя е ДОВОЛНА.А когато ние сме си добре,тя е намусена.Ето примери-нашите са скарани от 1 седмица.Преди да тръгна на състезание по джудо,тя отваря прозореца,ама с такава щастлива усмивка,че направо ми се доповръща.И започва да ме разпитва:с какво ще ходим,в колко ще тръгваме и т.н.И накрая вика:"Ами майка ти и баща ти какво правят,добре ли са?"Като се има впредвид,че всичко,което става горе,се чува долу и тя знае всичко до най-малката подробност..А когато нашите се върнаха от Италия,баба щеше да умре от яд защо са извикали другата ми баба (тя е най-готината баба на света ),ами ние щяхме иначе да умрем от глад..(на 12 съм и ме няма много в готвенето,а брат ми-... )И нещо по-скорошно:купихме си апартамент в друг град,но не казахме на нея (по споменати горе причини ).Брат ми обаче се изпусна къде ще живее като отиде в университет.Оттогава баба ми постоянно подпитва ту мен,ту него...Не може ли да пита направо тати или мама,ама не..От тати я е страх и само му се подмазва и мрази мама,но те винаги са и помагали,когато е трябвало,защото не са като нея.

Дотук нямах въпрос,но предполагам,сте се досетили,че той е:"Какво да я правя?"

*извинявайте,че не е хронологично,почти няма смисъл и въпросът е тъп,ама ми хрумна да ви питам .