Ами, аз се опитах да допренеса за премахване на насилието в училище по следния начин.

Преди 2 години отидох с майка ми на родителска среща на сестра ми (ние сме 3-деца, 2 момчета и едно миче и аз съм най-големия). Тогава бях на 21, а сестра ми беше 4 клас. Родителската среща беше за ужасното им поведение и насилието помежду им, включае и заместник директора беше там (Все пак Руското училище във Варна... какво няма да е там). И останах потресен от неадекватността на тези родители, които присъстваха и нещата, които си позволиха да кажат. След като свърши родителската среща (по време на която взех многократно думата, за да обясня на родителите, че те са виновни за поведението, което показват децата им в училище), останах и говорих с класният ръководител и заместник директора и те се съгласиха да водя час против агресията и насилието двапъти в месеца в ЧНК. И така изкарах 2 години правейки това (и същевременно учейки право редовна форма на убочение и работейки). Резултат имаше. И очителите го забелязваха и искаха да влизам и в други класове, ако мога. Само че ми се наложи да прекъсна тази дейност, защото ми предстоят 3 изключително трудни държавни изпита, за които трябва да се подготвям.

Идеята ми е, че ако наистина искате да помогнете, мисля, че не е толкова трудно да говорите с някой класен ръководител, в основното учили, в което сте учили и да отделяте 2-пъти в месеца по 40 минути, допринасяйки за осъществяването на идеята за училище без насилие. Защото истината е, че има смисъл да се водят такива занимания от 3-4 до 6-7 клас... От там нататък, каквото и да говорите и колкото и да се трудите, те децата вече са се сформирали достатъчно като личности и няма дасе променят.