Ето още нещо:

Стихотворението "песен за човека" е ключово не само за разбиране позицията на Въпцаров като творец,но и за ориентация във възлови хуманистични проблеми.
основната тема е зададена пряко чрез диспута между гневната дама и нейния опонент-"Човекът във новото време".Колкото и да са различни,двамата събеседници си приличат по едно-те са разтревожени за човешката същност.
Човекът е същество ,което полита в крайности ,той е средоточие на негативни страсти.Двата примера също са сходни-те са примери за жестоки и безсмислени убийства.Нещо повече-
във втория пример става дума за убийство на бащата.Престъпниците са нарушили основните нравствени закони ,те са прекрачили бариерите ,отвъд които се
размиват самите граници на човешкото.В този план се открояват и такива важнипротивопоставяния ,като разум и емоция ,слепота и зрение , човешко и животинско и пр.Метафорично внушената теза на творбата е
че престъплението е отпадаен от човешкото и деградацията към животинското-не случайно се казва, че синът е "подушил" парите на бащата.По сходен начин работи и мотивът за слепотата - престъпникът не притежава сетива
за светлите страни на живота.И ето, тук е основният проблем-как да изградим своето отношение към този политнал към злато човек?Злато или доброто е по-силно?Вярата в човека или неверието в него.
В един по-широк и доверчив план стихотворението е възпяване на рождеството , на нравственото прераждане на човека.През великото тайнство на рожденството и преображението дори смъртта изглежда само маловажна допустима
подробност в света на човешкото .