Помощ :HELP :die Helfe

[mitkyy1508]

Хора помощ спешно ми трябва есе на тема :
1.Рицарите в днешно време или
Съвременните рицари
нищо че темите са еднакви спешно/важно е

[BaBy_bS]

в днешно време няма рицари. край

[mitkyy1508]

на тебе май ти е мн смешно а ?!? да ама на мене не ми е никак смешно

[mese4ka]

ам има един саи bukvite.bg виж там може да има нещо

[BaiboCo]

Хора помощ спешно ми трябва есе на тема :
1.Рицарите в днешно време или
Съвременните рицари
нищо че темите са еднакви спешно/важно е

Джедаите са измислица. ПЕРИОД

[Yancheto]

Ами,мисля,че трябва да пишеш просто за по-усложливите хора,които помагат на всеки нуждаещ се.(нали това са правели добрите рицари в миналото!) Можеш да пишеш ,че в днешно време такива хора се срещат рядко и да опишеш колко се нуждае светът от тях (и защо )Предполагам,че натам сам ще се сетиш какво да пишеш. Успех!

[sexa_na_kompleksa]

Хора помощ спешно ми трябва есе на тема :
1.Рицарите в днешно време или
Съвременните рицари
нищо че темите са еднакви спешно/важно е

Виж това:

Има ли рицари днес
/ЕСЕ/
Епохата на рицарите и техните славни и изпълнени с чест и достойнство подвизи отдавна е отминала. Рицарските традиции и благородните намерения да се изкоренява злото, да се защитават слабите и да се възстановява правдата от странстващи рицари днес са отживелица.
Но рицар означава и благороден, великодушен, галантен с жените мъж. Аз мисля, че днес не съществуват или ако съществуват, те се броят на пръстите на едната ръка, мъже, които притежават такова благородство и жертвоготовност, присъщи на истинските рицари.
Освен че са били отлични воини способни да разгромят цели армии и да превземат царства и замъци, рицарите са се славели и с още нещо – култът към “дамата на сърцето” и кавалерските обноски. Днес, стотици години след епохата на рицарството, продължават да бъдат актуални редица общочовешки проблеми, които са засегнати в романа “Дон Кихот”, въпреки че той пародира рицарството. Някой ще каже, че не е възможно, че времената вече са други.
Да, но въпросът дали в нашата реалност още ги има тези възторжени идеалисти и тези галантни и верни до гроб мъже съществува, все по-често се ражда в главите на хората.
За мен отговорът е отрицателен.
Възторжените идеалисти вече не са истински. Грубата действителност вече е убила мечтите и е подрязала крилете на чистите намерения. Те, измислените рицари, идеалистите, днес сменят своята идеология всеки ден с единствената цел – личната облага. Верността, лоялността и жертвоготовността на истинските рицари днес не е присъща на никого. Днешните измислени рицари са жалки, жадни за богатства и са забравили благородството и ролята си да служат на обществото безкористно.
Що се отнася до другото лице на истинския рицар – галантността и кавалерските обноски, тук мнението ми и не по-малко песимистично. Няма ги тези мъже, които да са готови на всичко за своята любима. Няма ги тези кавалери, които до вършат добри дела в нейно име и да й подаряват цвете без специален повод.
Днес са на мода грубите обноски, мускулите и парите, с които можеш да спечелиш което сърце си пожелаеш. Притежаваш ли тези три основни качества, ти си може би модерният рицар.
Е, както казах в началото, не са изчезнали напълно истинските мъже – рицари, но те са малко, много малко.
Разбира се, не е приятно и да си пълно копие на Дон Кихот от гледна точка на психическото здраве, но предполагам стана ясно, че говорим за истинския рицар в нормално здраве, притежаващ всички рицарски качества.




Нужни ли са ни рицари днес?

Всички хора като чуят думата ’рицар’ се сещат за едно и също. Средновековнетор, снажен момак с рицарски одежди, сабия, копие, дама на сьрцето, и т.н. както си му е реда. Но дали това е най точното определение? Смятам че един човек може да бьде рицар дори и в този свят на технологии и модернизация, но само по душа. Ако той е честен, достоен, справедлив, какво му пречи дори без меч в рька да побеждава своите противници? За сьжаление има и друг на4ин определян от много хора за по лесен, а може би и по сигурен, да си подал, нечестен и лицемерен или просто да си готов да забиеш ножа в гьрба на всякого дори и на най добрият ти приятел за да победиш.
И на вьпроса имаме ли нужда от рицари или не? ДА имаме нужда но по по вазният вьпрос е от какьв тип рицари нмаме нужда. От сьваршенният непобедим рицьр или от безопасният герой на Мигел де Сарвандес Сааоведра—Дон Кихот внушил си че е рицар. Представете си сега как един толкова идеален герой ще сьществува в нашият толкова не сьваршен свят. Вьпреки чистотата на мислите и намеренията си те едва ли биха могли да ни променят и да ни помогнат. Ние сме такива каквито сме, имаме както плусове така и минуси в характера си, но понякога се получава така че именно отрицателните черти ни спасяват. От друга страна Дон Кихот – несьваршенният рицар е типа герой който би могал да ни спаси и от когото имаме нужда. Ще кажете как би могал да ни помогне един луд човек, биещ се с вятьрни мелници и нападащ невинни монаси. А пьк аз ще кажа: в лицето на този персонаж никои не визжда типичният рицар, а виждаме един невинен, безопасен човек който по никакьв начин не би могьл да ни застраши. И този толкова безпомощен без каквито и да е физически нипадения или проповеди, само като наблудаваме уж лудите му действия той ни променя. Преврьща ни в мечтатели уверени в силите си, готови да полетим в небесата като орли. Това е рицаря от който се нуждае нащият свят.
Човек има нужда да е част от група. Да се чувства приеман и значим. Да вижда че има някои по-зле, по-луд и по-смешен от него. Така различният от всички Дон Кихот ни обединява в общата ни подигравка и насмешка над него. А обединените хора са непобедими.
Според мен именно това (.............) Дон Кихот е типа рицар който би могьл да ни преварне в едни достоини и честни хора каквито са били средновековните рицари. От такива хора се нуждаем и колкото повече познаваме толкова по-добре за нас самите. Защото водещто в Дон Кихот не е лудоста му, а непрестанното му желание да направи добро, да помогне, да бьде полезен.

[MiSs_DioR_CheRiE]

в днешно време няма рицари. край