Прочетох ти темата до някъде..всеки си иматакива моменти..и аз и ти,и човека над мен..но щом сме оцеляли,значи не сме от рода на тъпите хлапета дето се заклаха къде беше../ножа,кухнята и бла бла/
Не съм съгласна че - " след дъжд изгрява слънце" - все ще има кой да ме подкрепи.Не винаги става така че след бурята да има слънце...на моменти бурята се засилва и човек просто не знае вече от къде му идва.
Според мен/нещото ,което на мен лично мн ми помага/ е сама да се хвана за косата и да не позволя да се удавя.Мани приятели ,роднини и т.н.Ако сама не намеря решението няма кой да ме спаси.Направи и ти така -хвани се за нещо ,билото малко и се спаси