Вътре

[ScionOfStorm]

Вътре

Гнила е мебелировката
В пустия ми мъртвороден истински дом.
Данъчния ми носи призовката
Направена е тя от потъмнял хром.

Стълбата когато бавно изкачвам
С крайници от бледа плът
Нея самата по стъпала окачвам
Маркирам своя сляп, болен път.

И пусто е, и пълно с мебели.
Огледала-очи ме гледат от всеки кът
С ириси страшни в мен се взрели
Късат, късат с погледа си парчета плът.

Когато в дивана си запустял седна
И всички фибри за мен се злобно закачат
Виждам в бъдещето вечерта поредна
Чудя се кога лампите мъртви ще заспят.

Данъчния се уплаши, виждайки как
Шкафовете разтварят зъбите си хищни.
От светлина през мрак, зора или зрак
Разкъсващите и Приемащите са пищни.

На маса с утроба мъртва, уродлива
Остана моята скъпоценна призовка.
Горкият безчувствен метал, без милост залива
Го тъмнотата на дървената уловка.

Време е да се върна обратно, след като
Вратата е затворена за това НАВЪН.
И всеки ирис, поглед, всяко едно око
В мозъка ми прозвучава със ясен звън.

[Irrepresible]

хубаво е

брей. фен на диаболизма?

като градивна критик амог асамо да кажа, че ми звучи някак неестествено, речта не "струи", но това ти е нищо. Има много силни моменти в различните картини, които думите рисуват.