Цитирай Първоначално написано от bungle
Постът ти ме подразни.
И знаеш ли, защото си един мухльо без капка мотивация. Защото опитваш да обвиниш Съдбата за това, което ти сам си си причинил. Нали знаеш, каквото сам си направиш, и Господа не може. Всички имаме такива моменти, какво си мислиш?
Всички се чувстваме смачкани от живота. Всеки от нас има своите тривиални проблеми.
Да седна ли да ти разказвам историята си? Не вярвам твоята да е по-лоша от моята. И все пак аз не съм седнала да се жалвам пред света за неуспехите си. Стегни се.
И аз не съм приета студентка, и не защото не съм знаела, а защото някой си е платил. Мислиш ли, че не ми беше кофти? И аз обичам, и аз не съм с този човек. Е, сега какво? Да се хвърля от някой мост ли? Човек трябва да гледа напред и да успява. Да се радва на малките неща, защото този живот се живее веднъж. И трябва да го изживеем максимално правилно. Всеки избира кое е правилно за него. Разбери и ти и не се измъчвай.
Прав си, нищо не може да замени обичта. Но когато "любовта на живота ни " си тръгне не свършва света. Нито историята ни. Сигурно ти е кофти, сигурно се чувстваш незавършен .. но, моля те, вземи се в ръце.

Не знам колко време си бил с това момиче, но искам да ти кажа, че всичко се оправя.. рано или късно.
За приятелите : аз затова имам 3-4 приятели и знам, че са мои хора и мога да имам доверие, всичко останало са просто познати.
Семейството : грешките не са само в родителите. Ние сме мислещи същества.
Историята е много проста и много тъжна.
Семейни скандали,побоища,малтретир ане,после тренировки и футбол пред блока,колкото да не мисля за реалноста,после пак тренировки,после пораснах и живеех против всички хора и всички правила,бях боклук и бях горд с това,бях щастлив,бях пич,съвестта почна да ме гризе,исках да бъда добър и готин човек,почнах да се променям,тогава си го получих за всичките години накуп,ае в болницата.Исках да се оправя и никога не се връщам там,минаха месеци и почнах пак постарому.Загубих си приятелите,загубих и други неща,тогава срещнах нея,най-красивата,най-печената,тази която ме обичаше за 1-ви път в живота ми,бяхме заедно после се разделихме,защото не е писано да бъдем с нея,особено ако искам да ме обича без да я лъжа.Почнах да пуша трева,колкото да не мисля за самоубийство и щот вече бях престанал да пия,загубих шанс да стана ченге заради проблеми със здравето,почнах да пуша пак,въпреки,че не трябва,всеки ден когато се прибера унас следва семеен скандал.Не мога да спя вече добре,винаги съм изморен и ако не се бях върнал да тренирам,сигурно до сега да съм мъртъв.Как да ти кажа,шибано е по душа да си добър,но никой да не те обича и да не си щастлив.Не обвинявам толкова други хора колкото себе си,да си бях останал боклук или да се бях затрил,сега живея ей така да се мъча...а времето си минава и спомените мъчат...