Есе на тема "Спомен изплувал от миналото"

[nikynka]

моля ви помогнете ми...имам да пиша есе на тема "спомен изплувал от миналото" и немога да намеря нищо ако може някой да ми помогне плс..


Moderated by miloto
т.7 от Правилника

[sexa_na_kompleksa]

Виж тук:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=3137

И това:

Спомен

Късна вечер. Усещане за безплътна ефирна нежност, която ме целува в тъмнината. Радио. Една от най-нежните мелодии на света.Мориконе...Не мога да спра връхлитащия спомен...Седим на едно водно колело, нощното море тихо въздиша пред нас. Говорим си за какво ли не, предимно за разни запределни неща. Метеоритен дъжд. Никога не съм виждала за толкова кратко време толкова падащи звезди - всеки път си пожелавах едно и също. Целувахме се (като млади )) както казва сина ми).Бяхме щастливи (като побелели мъдреци, които окончателно са разбрали кое е истински ценното в живота). Нямаше време и пространство, нямаше минало,нямаше бъдеще... Морето, небето,звездите, лунната пътека.... Усещането, че е твърде красиво, за да е истина...И топлината на ръцете ти, на устните ти...не, все пак не е сън...За кой ли път усетих силата на мига.Мига, който остава завинаги в спомена.Един от миговете, които идват неканени и неочаквани, за да останат завинаги в теб, да те сгряват години и животи след това...Ако можехме да осъзнаваме така всеки миг, сигурно щяхме да сме по-щастливи.Просто именно в мига (не в продължение на дни,месеци и години, а именно в един-единствен миг - като озарение) осъзнаваш, че в живота има толкова много красота, толкова любов и щастие, сякаш приготвени именно за теб. А ти може да не си готов да ги приемеш...Защото именно в този миг мисълта ти е заета с друго, забързан си, разсеян си,кахъриш се за нещо вчерашно, правиш планове за нещо утрешно. А мигът....почака, почака да го приемеш...и си отлети...край теб. И така всяко твое "днес" става "утрето", за което си се притеснявал вчера...А миговете прелитат и прелитат...Миг-спомен...Мориконе...нежност.. .нощ зад прозореца...