Нощно слънце

Измамени, кажи ми сега
Що е за теб слънце?
Що е за теб красива луна?
Дай ми едно зрънце
И нека да е истина.

Кочияш, бледни, кучетата ти
Не виждаш ли какво ги движи?
Заблудено същество клето
Всичко, в що вярваш
Отдавна люто е проклето.

Луната е твоето слънце
Слънцето е твоята светла луна
Няма пролет пищна за теб.
Само красива, но мъртва зима.

Каретата ти е илюзия овехтяла
Хрътките смели пък отдавна -
Кости изпосталели.
Не е истината ти славна.
Мечтите са умрели
А в душата ти, кротка, Смърт се е взряла.

Измамени, ти нямаш свят,
Имаш само един износен Паралел.
Безцветно е твоят буен цвят,
Защото Лъжата в себе си си взел.

Дай ми едно малко зрънце
И нека да е истина.
Тогава нощното слънце
Ще спаси твоята душа.