Ад
[Взор]

Вземи подадената ти изсъхнала ръка
И се потопи.
В това Царство слугиня последна е Смъртта
Давай, претопи...
Всичко.

На лице бледо очите нека замлъкнат
Щом видят всичките безсрамни сатири.
Сукуби нека със страст сърце отмъкнат
На огъня прекрасните самодиви.

Виж, и в отчаяние непоносимо бъди
Във възторг ако е желанието, дори.
Докосни на грешниците невидими
Гнилата плът, ала знай че чума носи.

Ходи по всичките възможни пътеки
Градът кръстосвай, с прехвърчащите коли.
После Взора промени и виж истинското Лице
Тук всяко разкривено изчадие на воля пасе.

Виж как Ангелите, прокълнати отдавна
Насаждат зло в хорските мъртви сърца.
С леш опустошителна в ноздри
Вдишай смело и себе си промени.

На моите очи
Взорът им вземи.
Спътник, давам ти.

Нека виждаш мрака във всяка гледка.
И дереш с нокти по страшната клетка.
Докато киселината-кръв отвътре те изяжда
И армия ларви злостни душата ти разяжда.

Това е моето сърце.
Вземи го де.
Подарявам ти го, твое е.

Нека пируваме в разгул с вси сукуби
Тост за слепотата наша, що ни погуби.
Това, за което ти прошепнах приеми
И всичко, всичко що е мое ти вземи!

Всичко претопи.
Вече сме нови.