Пролетта и нейните притежатели
Лежа на тревата.Нищо не се чува,освен сладкогласния славей и тихото ромолене на потока.Дърветата над главата ми ме предпазват от жаркото слънце..Лек,приятен ветрец гали ласкаво кожата ми.Вдишвам дълбоко от упойващия аромат на росна трева,мащерка и прясна вода.Пролет е.Лека мъглица закрива върховете на планините в подножито на които съм застанала.Загледана някъде в небитието,не усещам кога слънцето се е издигнало високо над хоризонта.Белите облаци си придават различна форма,докато се реят по небосвода безгрижно.Усмихвам се.Нищо не ми тежи на душата,всичко в мен сякаш е будно,готово за живот.Изправям се все така боса,росата мокри ходилата ми,а тревата гъделичка приятно пръстите ми.Чуствам се лека,лека като пеперуда!Започвам да тичам между дърветата безгрижно,като горска нимфа.Младите им зелени листа ми помахват щастливо при лекия повей на вятъра.В този миг сякаш всичко спира.Тук сме само аз,славея,безкрайния небосвод и Той.Спряла съм точно между две дървета.Той ме наблюдава с любопитство.На гърба си е метнал голяма ловджийска пушка и два убити заека.
- Коя си ти? – пита ме той.
- Дете на гората,нимфа,танцуваща между дърветата! – изплъзва се почти неволно от устните ми.
Той,безмълвен,ме гледа и се усмихва,но не присмехулно,а някак...с любов.Никога не съм вярвала в любовта от пръв поглед,но в този миг целият ми свят се преобърна и аз дори не бях сигурна дали наистина Слънцето изгрява от изток...
Той се наведе един див минзухар
- Ето,дете на гората,прекрасна нимфо,танцуваща между дърветата! – рече той,пресегна се и затъкна цветето в косите ми.След това ме погледна още веднъж и си тръгна пак така тихомълком,както беше дошъл.
Повече никога него видях.Живях много години с образа в сърцето си.Душата ми копнееше за него,тъй както цветята копнеят да дойде тяхната пролет,и да разцъфнат в най-голямата си красота...
Уви,не било писано този миг да дойде за мен.Аз винаги ще те чакам,тъй както съм те чакала до сега и те чакам.Спомена за теб ще живее вечно в мен,както минзухара,който ти ми подари - никога не увяхна...