МАЛКАТА ДЖОИНТОПРОДАВАЧКА

**amatorium** · 05-02-2008, 15:01

Стрелките на градския часовник, сякаш усилено се опитваха да забавят нес-
пирния ход на времето.Влачеха се едва-едва, по пожълтялата окръжност, сковани
от февруарския студ.
Вече цяла седмица намръщеното небе лишаваше хората от топлината на
слънчевите лъчи.Непоносимо ниската температура караше дори вятъра да се отка-
же от своята неумолима стихия.
Заледеният калдаръм чаткаше под забързаните стъпки на минувачите.
А те бяха малко.Зачервените им лица се бяха предали пред силата-под-ну-
лева.Безизразни и безмълвни...
Отекна камбанен звън.Работното време изтече и бледи сенки започнаха ту
да се появяват, ту да се стопяват в мрачния следобед.
Само тук-там няколко думи се преборваха с мъглата, която уличните фенери, обаче,не успяваха да сразят.Гласове на мъртъвци;просто звуци като от счупено
стъкло.
...на друг още по - мрачен и затънтен край гореше слаб огън, в една от ко-
фите за смет.Пламъците обаче сякаш не смееха да излязат над очукания ръб на
кофата и да се изложат на опасност;опасност, която идваше ту от мъглата, ту от
вятъра.Струя топъл, влажен въздух се заскрежаваше мигновено след като се поя-
веше.
А откъде идеше тя?Извираше от посинелите и безчувствени устни на едно
осемнайсет годишно момиче.То топлеше напуканите си ръце на огъня (онзи бе, от
кофата) и замислено гледаше към една от каменните постройки.Съзнанието и бло-
кираше, отчасти от студа, отчасти от това, че не бе продала нищо.Отказваше да
приеме тежката участ и като плъх в клетка зацикляше с едничката мисъл за спа-
сение.
Минаха два часа...Улиците бяха празни, тъмни и студени и ако можеха да
се сравнят с нещо то това бе враждебния космос;по - слабо наситен с хаос от
мястото където бе клекнало бедното замръзнало девойче.
Все още замислено с реещ се поглед и с дълга руса коса, която макар и сплас-
тена изглеждаше красиво, върху посинялото като бушуващо море лице.Кафяво прог-
ризано от мулци палто бе най - топлата връхна дреха на момичето.Вдигнатата яка
закриваше красивия й врат, а десния джоб приютяваше най - ценното й притежание
една метална кутия.
Какво ли имаше в кутията?Нещо, с което тя си докарваше пари за преживява-
не и което остана като спомен от покония й приятел.Един лек за живота, който го
правеше по - добър според някои хора или по - лош според други.Тази прословута
индийска билка се ползваше обаче и от двата типа хора с подобаващо за нея уваже-
ние.
Канабис.Закодираното съобщение в тази дума обикновено предизвикваше
след някое и друго дръпване смущение и объркване,а след повече използвано ко-
личество и познатото лингвистично недоумение (по - известно с понятието запли-
тане на езика).И все пак човек продължаваше да си задава въпроса, при това без
да бърза да получи отговор веднага, а може би едва след като си подсили съзнание-
то с него (искам да кажа с него).
Но да излезем обратно навън в студа, където малката джоинтопродавачка
си седеше кротко на няколко мръсни кашона.Дишането и беше тежко.И единстве-
ния й проблясък в очите можеше да се наблюдава, когато един плъх изкочи из
една дупка в стената.Възбудата на бедното момиче не трая дълго и не можа до-
ри да се погаври с апетита й поради факта, че само миг след като изкочи плъхът,
потъна обратно в друга дупка в стената (и само миг след това от другата страна
на стената гладен бездомник го улучи със счупена дръжка от метла, и горе долу
почти миг след това усилено осмукваше тлените му останки).
А сега за пореден път да се върнем на момичето, за да проследим онова,
което се канех да ви разкажа.Захвърлена от съдбата тя кротко усещаше, че часът
й е настъпил.В тези студове не бе имала ни един клиент, а и нямаше ни дом, ни
работа, ни приятели.Родителите й ги сгазил един файтон преследващ, с бясна
скорост вълк, преди две зими.Те излизали от театър и смъртта ги връхлетяла вне-
запно.Открити едва на сутринта, телата им били вкочанени и замръзнали.Нало-
жило се шест човека да разбиват с кирки леда, за да приберат безжизнените им
тела.
Бедното момиче едвам преживяло трагичната новина.А лошото тепърва
предстояло.Театъра бил в съседсво със съдилището и лично негова светлост
съдията помогнал заедно с един адвокат да се начупи леда.Адвокатът водил
бракоразводно дело при същия този съдия, а противникът му използвал факта,
че били неопределено време заедно, за да спечели, в полза на баронесата.То-
гава адвоката решил да си го върне и осъдил в рамките на половин час покой-
ното семейство на момичето да заплати загубата на барона.Момиченцето не
знаело,а и все още не била пълноправна наследница.Било в дома на прияте-
ля си където от мъка решили да се оставят на нежните ласки на многовековна-
та билка (помогнала на толкова монаси да забравят нещастната си любов).Ро-
дителите на момчето обаче се върнали по рано, заради счупено колело и ги
хванали на местопрестъплението (блуждаещите им погледи се сгромулясали
на земята - не разбрах да ли това се отнася за момичето и момчето или роди-
телите).Последвало ново дело срещу момиченцето и раздяла с приятеля по
обясними вам причини...
Ох, да се върнем на момичето, че аз пак се отплеснах, за сетен
път и вече не знам, с какво да започна.Погледът и, както казах се рееше ня-
къде в пространството необезпокояван от никаква органична форма на жи-
вот.Тя чу пукане в джоба си и реши да се присегне и да извади интересната
кутия.Огвори я вътре беше пълно със зелени, стрити и изсушени листа, а
сред тях се търкаляха и десетина грижливо свити цигари.Посегна и взе една.
Бръкна отново в джоба си и изкара един кибрит.След броени секунди вече
вдишваше ароматния пушек.
Постепено тялото и се отпусна от скованото си положение.Момиче-
то продължаваше да дърпа от източния порок и започна да се унася.
Пред нея спря един красив файтон.Вратата се отвори и от нея се
показа една лъчезарна усмивка, собственост на бившия й приятел.
- Качвай се звездичке.Не стой така на студено! - извика с й усмивка-
та.
Тя се изправи бързо и скочи във файтона.Отвътре беше топло ( нима
е имало климатик?), и тя се отпусна съвсем.
- Как се радвам, че сме отново заедно! - приятелят развълнувано я це-
луна и й подаде чаша.
- Пий мексиканско е.Ще се почувстваш като в пустиня с парещо слънце.
Той отново я целуна, но този път не отлепи устните си от нейните.Стояха
така дълго и след като свършиха тя продума за пръв и последен път:
- Обичам те! - нежният й глас изведнъж замлъкна завинаги.
Намериха я замръзнала в студа, в дъното на онази уличка, заедно с някол-
ко цигарени угарки и разпилени кости на плъх.А минувачите така и не разбираха
звуците на счупено стъкло...

А времето не стихна...
Облаците се гърчеха един в друг.Мрачното небе се мръщеше на града.Гро-
хота, който непрекъснато се разнасяше сякаш бе насочен към хората.А те бягаха
и се криеха от страшната буря надвесила се над града.
Едно малко момиченце се луташе в големия, опустял, градски център и
явно търсеше изгубените си родители.Плачеше тихо и въртеше глава изплашено.
Отново прогърмя и русокосата безпътничка се наака от страх.Инстинктивно про-
тегна ръка, за да опипа срамната си постъпка, когато присветна отново светка-
вица, миг след което момиченцето изчезна.Мокрите, заледени плочки загубиха
единстеното си човешко присъствие.