Искам съвет, вече незнам какво да правя. адски съм самотна и отчаяна...
Живея в малък град и сега уча в друг по-голям град. Всеки ден пътувам зарди даскалото и постоянно сменям автобуси и влакове, защотот тъпото ми село е супер далеч.
Преди време като учех в родния ми град не излизах много, но пак имах приятелчета и все се намираше кво да се прави, но сега вече никой не ме търси, с никой не мога да излизам и направо се побърквам тук. А ми е супер тъпо след като цялото село всички се знаят постоянно излизат а аз седя в нас и тъпея щот никой не се сеща за мен, а аз не мога изведнъж ей така да се обадя на някой и да му кажа "ай да излезем"
Супер ми е зле вече мамка му. Всички си имат компании приятели, гаджета, а аз нищо.
В големия град имам познати, излизали сме много пъти и мн си ги обичам, но просто няма как да излизам по-спокойно там, тъй като транспорта ми е ограничен и много скъп. За квартира няма как да мисля, просто няма пари. На общежитие нашите не ме пускат, защото там само да ме оберат друго няма да направят май. И така, сега какво ?
Искам да спортувам! Искам приятели! Но няма как, то и на спорт да се запиша все са някакви такива часове, че трябва да вися навън из улиците да чакам докато ми дойде време за тренировка, а ако е по-често кой ще ме трае да му вися все на главата пък и няма винаги възможност.

Оф изобщо всичко ми е супер наобратно..
Живота си тече, а аз го проспивам.


Ако бяхте в моята ситуация какво бихте направили???