Дъжд
Множество бистри капки
Срязаха тихото стъкло.
Досущ незрими мравки
Наденаха ново облекло.
Шумящите листа
Танцуват в слънчеви лъчи.
Усмихната е Пролетта
А в мен вече не боли.
Вали.
Идват пътници
Моите спомени.
Ала вече не ме
Боли.
Отново съм дете.
И усмихвам се аз със зеленина
Отново съм дете.
Дъхът ми за живот е дивна планина
Която тихо ме зове.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Много ми хареса,личи си че е вложено чувство в него
![]()
* biтch... your boyfrieнd ωaнтs ме ; ) *