Една поема за едно дете...

[MaLkaTa_LaDy]

Обичах те безкрайно много,
Но ти едва ли го разбра.
Обичах те и ти го казах,
Но нечути бяха моите слова.

Да, сега харесвам те,
Но любов изпитвах към предишното момче.
Любов ли беше туй или привличане?
Една привързаност към онова дете.

Ах, сега се чувствам мъртва...
Твойто „не” разкъса сърцето на две.
Едната половина ненавижда те,
А другата вечно ще те зове.

Съживи ме, моля те,
Нека твойте устни докоснат моето лице.
Нека сълзте горчиви вече не капят.
Нека няма повеч студено сърце.


Малко е кратичко и не знам дали ще ви хареса...

[krisi_bep]

Хубаво е!Браво!продължавай все така

[izka]

mn mi haresa!