- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Парцалена кукла
Толкова въпроси имах
да задам на целия свят,
От децата усмивките взимах
покрай игрите останах без цвят!
Почти нищо не знаех
за себе си и другите,
но до скоро и просто не хаех
бях скрита сред куклите!
Бях се свила във ъгъла
при играчките малки и прашни.
Умирах от страх от пъкъла,
от огньовете и сенките страшни!
После разбрах играчките-
просто нямаха душа и сърце!
И аз като другите
бях бутната в ръцете на невръстно дете!
Парцалена играчка
с порцеланово лице.
Всеки иска да ме смачка
да види как се разпадам парче по парче!
...don't care what I've become but fear what I am becoming...
Страхотно е!
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
mnogo vuzdeistva6to si go napisala
bravo![]()
![]()
И само твоят съд ме вдига в небеса и хвърля в бездни...
Имаш страхотен талант!Не само това,а и други твои стихотворения са страхотни.Поздравления!
just a kid۵
Благодаря ви!
...don't care what I've become but fear what I am becoming...