Тъмно е навън.
Църковните камбани немощно се залюляха,
Самотен звън.
със спящо ми ухо ги чух - запяха.
Тихо е навън.
Звук - далечен, а иначе тъй близък,
Край на този сън...
почувствах се тъй низък.

Отворени очи.
Познато чувство на образи изгубени;
Под хиляди звезди.
смътен спомен за видения сънувани.
Буден съм.
Но ето, един от тях още е пред мен,
Отново звън.
стои и пее като ангел прероден.
Вовеки...