значи незнам как да си формулирам темата и ще гледам да съм макс. кратка,като разкажа най-"прясната" тъпотия от страна на наште.. Така за малко инфо имам странни,старомодни родители,които не ме разбират не се и опитват,не ме подкрепят,не ме оценяват ии просто ме ЗАДУШАВАТ!!Значи проблемите са много,но тази вечер баща ми реши да ходи на църква(заради празника) и тъй като мама не й се ходи а брат ми е малък(3) той реши да земе мене и ме пита "ше дойдеш ли" и аз без да се замисля "да",защото не съм свикнала да се противопоставям на тях и да им отказвам.Но след малко реших,че цял ден съм била навън и не ми се излиза в 12 вечерта,пък и ако почувствам нужда да ида на църква не енужно да е Великден за да го направя(ходила съм просто така).. и викам на тати "мии нещо не ми се ходи.." и той някво троснато-"ми ок и сам ще си ида,но не постъпваш правилно,това е като предателство,да не си ме помолила за нищо вече..." аз седа и немоа да зацепа ебати не съм длъжна да ходя,ваще ако ви накарат за нещо такова и не ви се ходи не е ли нормално да кажат "ок" и тфа е и после преди да излезе ми забрани утре да излизам(имах планове с гаджето да ходим някъде..) ,а те наще са решили точно утре да ходим семейно в планината и после при едни роднини.. е аз казах,че ше ида с тях до въпросните роднини,но после искам да си излизам сама,все пак защо трябва да съм цял ден с тях.. не съм на 5 И баща ми вика ,че трябва да не загърбвам семейството заради гаджето(което не е така) никога не си излизам просто ей така,винаги първо гледам нещо да помогна на мама и когато нямам работа излизам..достатъчно се задържам вкъщи,има някои връстнички,които дом незнаят,скитам до 11/12 навънка и тн..Е това,че искам да изляза без да съм с тях в този ден,стана голяям проблем и почнаха да ми говорят буквално се едно съм си провалила живота,а аз просто искам да съм с гаджето И баща ми пак почна "ти ако си решила да си проваляш живота аз няма да го понеса,няма да те оставя така да си правиш кфот ти е кеф.." можели от нищо да прави война??? Говорят ми всеки път се едно съм пропаднала тотално,се едно стоя бременна пред тях,се едно съм напуснала училище.. На 15 съм,не очаквам някаква свободия,да ме пускат по цели нощи,но не съм вече момиченцето малко,дето да стои до полата на мама,а те не мгат да го разберат,не ми дават и шанс да им обясня някои неща Дайте ми някакъв съвет как да се държа с тях,как да постъпвам в такива ситуации,да им се връзвам ли ,или да се права че ги слушам и разбирам и да си права каквото искам(не в лошия смисъл) ?? 10x predvaritelno