Виж това:

Предпочитам опасната свобода пред безопастното робство!!!
Жан-Жак Русо


За да достигнем до твърдението на Жан-Жак Русо трябва да преминем през осъзнаването на свободата като най-висша ценност – не само в тук и сега, а откакто човекът е прекрачил прага на съществуването си като личност със свои собсвтени идеали и мечти. Може би ще попитате защо не разглеждам темата от гледна точка на българското робство и отопичните стремежи на революционерите към „опасната свобода”. Защото липсата на осмисляне на нещата ни води до задълбочаване на робството и изолацията от живота.Загубата на смисъла ни е довела до едно жалко съществуване, чиято първостепенна цел е борбата за физическо оцеляване. Но да се научим да мислим, да търсим правото си на свобода изисква да използваме преди всичко ума си, чрез който да управляваме себе си и живота си. Русо е отсъдил категорично :”Човек се ражда свободен , но цял живот е в окови.” Тези окови възпират човешкото съществуване и противоречат на конституционните закони за личната свободата на отделната личност.
Философията на свободата е имала много имена,сменяла е лица,имена и носители, за да достигне до нас в своята константна същност – уважение към индивида и увереност в способността на хората да взимат мъдри решения за своя собствен живот. Някакси тъжно звучи фразата идваща от непресушимия кладенец на българска мъдрост – „наведена главица .. сабя не я сече..” Това паразитно съществуване, тази теория, че робството дава „сигурност и закрила” , че свободата е взела, взима и ще взима своите жертви са актуални и днес. Да осмислиш свободата, да я желаеш, както влюбеният момък се взира в очите на своята любима, да търсиш свободата без да се боиш от превратностите на живота, както жертвоготовната и всеотдайна майка търси своето изгубено дете – това е да предпочиташ опасната свобода пред безопастното робство. Робството било то под формата на тирания над цял народ или посегателство върху един човек е забранено със закон или заклеймено от религиите. И въпреки всичко свободните хора не са равни, а равните не са свободни. Да разполагаш със свобода или със свободата на неограничени възможности... Да стоиш тихо и кротко на своето работно място, понякога унижавам и съзнаващ величието на своите идеи... Малко дръзват да поемат по пътя на опасната свобода, път, който освобождава човека и го извежда от безименното раболепно съществуване. Робството, като дума извадена от контекста, се свързва с възпирането и ограничаването на правото на човек да бъде свободен, сам да избира най-доброто за себе си. И не е ли е все пак по-лесно да избереш безопастното робство като стандарт на живот? Лесно..да, но нали всеки повтаря „един път съм на таз земя” , тогава за какво живеем? За да може някой друг да управлява жизнения ни път и да определя като съдник, кое е добро и кое лошо за нас..И ако не искаме това, трябва да търсим, да следваме и да „отглеждаме” свободата.
Защото свободата не е лукс. Тя е много повече от щастливо стечение на обстоятелствата или концепция, която по навик защитаваме. Свободата е движеща сила за всичко, което се случва в нас, с нас и чрез нас. Нека живеем в тази свобода, да изберем опастностите, с които тя е свързана и да бъдем себе си и да останем толерантни към другите.



„Предпочитам опасната свобода пред спокойното робство”
Свободата е най-ценният подарък,който човек получава. Тя може да ни бъде отнета много лесно,ако ние не я оценим и се оставим да бъдем поставени в робство,не само физическо,но и по-страшното - духовно. Понякога,за да запазиш свободата си,изисква да понесеш много болка,да рискуваш да бъдеш неразбран и наказан за дързостта си,но ако не го направиш оставаш сам срещу собствения си съд.А ако усетиш,че си роб и си се примирил с това..значи си приел ужасната съдба да бъдеш спокоен, но поробен.
Всеки сам е господар на съдбата си,всеки решава как да постъпва с живота си и как да използва своята свобода,защото тя му принадлежи.Дори това да означава да умреш в името на своето право.Човек заслужава да бъде това,което той пожелае,да мисли и чувства каквото му душа иска.Но за да получиш всичко това са нужни усилия и те си заслужават,за да може един ден,когато дойде време да си направиш равносметка,да си доволен.Да знаеш че си преодолял много изпитания,но въпреки всичко си отстоял себе си,защото точно това е същността на свободата.
Робът е човек,които приема нещата такива,каквито са,който се движи по общо приетото дори това да нарушава собствените му права и който не прави нищо , за да променя положението в което се намира.Той просто се оставя нещата,да се случват,като по-този начин се превръща в същество,което не е от полза на никой.Същество бездушевно,кухо отвътре като порцеланова кукл,поддаваща се на желанията на други. Лесно е да бъдеш поробен,да бъдеш унижаван,да бъдеш измъчван,но спокоен.Защо би дал душата си за това?Няма ли да е по-добре да имаш волността да изразяваш мнението си?Няма ли да се чустваш по-добре ако кажеш истината в очите,без да се притесняваш от последствията?
Започни да мислиш на себе си като личност,като нещо неподвласно на други,почуствай че можеш да промениш света около себе си,да помогнеш на такива като теб,които се чувстват роби.
Аз избрах да бъдя някой.Избрах да се боря за собствената си свобода както милиони други.Избрах по почуствам сладостта от личния избор,от важността на моите желания.макар че така мога да бъда наранена,заслужава си!И в миналото и в бъдещето,има хора,чиято цел е да подчиняват.Не позволявай да бъдеш тяхната поредна жертва.
ТИ избираш какъв да бъдеш,дали Роб или Личност.



„Предпочитам опасната свобода пред безопасното робство.”
Жан Жак Русо

Още от далечни времена най-ценнто за човека е неговата свобода.Загуби ли я, той губи всичко, защото животът в робство е като безсмислено съществуване с една вечна надежда, че някога ще бъде свободен.
Като всяко ценно нещо и свободата си има своята висока цена. Някои плащат за нея през целия си житейски път, отказвайки се от други скъпи за тях неща, а други жертват за нея дори живота си. Затова свободата може да се окаже доста опасна, но със сигурност си заслужава пред живота в робство, както е казал и Жан Жак Русо: „Предпочитам опасната свобода пред безопасното робство.”.
Свободата не е просто факт или даденост от човешкия живот. Тя трябва да се извоюва, да се изстрада, да се опази. Погледнато реално, човешкият живот може да се разгледа като една безкрайна история за извоюване на свобода, било то в национален или личен план. Да вземем на пример нашата родина.500 години сме живели в робство, плащали сме кръвен данък и сме търпели какви ли не унижения и страдания. Въпреки робство се е намерил някой, за когото свободата е била над всичко, някой, готов да се откаже от всичко за нея и готов да умре за нея. Този някой е намерил още някой, който споделя неговите възгледи, и така един ден България е била освободена. Но колко висока цена е била платена? Колко хора са загинали в името само на един-единствен идеал, на една висша морална цел, а именно – свободата? И ще цитирам Хенрик Ибсен, който казва : „Единственото, което ценя в свободата, е борбата за свобода; притежанието не ме интересува.” , защото по пътя към нея, човек успява да разбере колко важна всъщност е тя, че без нея той е само едно същество, което просто съществува някъде там.
За нас, хората, които се смятаме за най-разумните същества на тази планета, са типични доста неразумни постъпки. Ние оценяваме истинската важност и значимост на нещо, чак след като го загубим. Веднъж получили даром свободен живот, ние като че ли нарочно се стремим да го загубим. Но веднъж познали безопасния, но иначе толкова безцелен и празен живот в робство, копнеем за ‘старите свободни времена’. Според мен, да си роб това значи да си лишен от каквато и да било индивидуалност на този свят, ти се превръщаш в един от многото, в един от стадото. Нямаш право на собствено мнение, на собствено мислене и дори на собствен живот. Ти си нечий друг роб, който пък е роб на някой друг и така до безкрай. Това за мен не е живот. Дори и да звучи прекалено крайно, аз лично бих предпочела опасността да отстоявам своята свобода пред безопасното обричане на робска смърт, защото за мен да си роб значи, че вече си мъртъв от вътре.
Всеки сам избира съдбата си, защото отново според Жан Жак Русо : „ Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови.” . Колкото и ужасно да звучи, това е неуспорим факт. Макар и свободен, човек цял живот трябва да разкъсва оковите на обстоятелствата и да се бори с трудностите по своя път. Дори и роденият в робство може сам да избере свободата, стига да я поиска достатъчно и да има силна воля, за да даде необходимото за нея. Волята е силата на свободата, защото именно тя дава възможността на човека да се противопостави на нежеланото и да постигне желаното. Тя е нравствената категория, която трябва да притежава всеки един от нас, за да извоюва своята лична свобода и да получи признание за това.
Но след като вече, с цената на невероятни усилия и жертви, сме се сдобили със свобода, какво да правим с нея? Защо ни е тя? Как да се отнасяме към нея? Като за начало, би било добре първо да разберем колко важна е всъщност тя, че без нея ние сме роби, а робът е нищо, само една надежда, че един ден и той ще бъде човек. След като проумеем това, идва по-трудното – да съумеем да се запазим. Ако знаех как най-лесно би станало това, бих ви казала. Според мен това е строго индивидуално, но ще ви посъветвам нещо: Не повтаряйте грешките, които сте направили преди да изгубите свободата си,а се стремете се да ги поправите! Понякога да избереш опасността пред бездействието, да вдигнеш гордо глава и да се бориш за онова, което по право ти принадлежи, но неправилно ти е било отнето, е за предпочитане пред това кротко и смирено да наведеш безопасно глава.
Свободният човек е винаги на кръстопът. Той трябва сам да избере посоката, която ще го доведе до желаната цел, сам да понесе ‘тежестта’ от направения избор. Никой не е застрахован от разочарование и провал, но въпреки това всеки един от нас трябва да бъде горд с това, което е, защото само тогава другите ще почитат онова, което виждат в него. Да си свободен значи да си човек, да отстояваш правата си, но в същото време да изпълняваш и задълженията, да взимаш решения, но и да приемаш последиците от тях, независимо дали са добри или лоши. И след всичко това – какво избирате вие – да бъдете опасно свободни или безопасно поробени?