Ние имахме един Илия , пълен ... , учителите като го видеха и им се обръщаше душицата :
Тая по музика му викаше "Ичо не ми са пей" , защото в един от часовете тя му каза "Пей бе" , и то "Ми г-жо , нещо ся не ми са пей" и така му излезна прякора
Тая по химия пък като почне да нарежда : "Ичо бе , вече 17 (тя си ги броеше) час те изпитвам и си оставаме само със въпроса и петминутното мълчание след тва , та аз сега се питам ти имаш ли си на представа колко си малоумен бе ? Чак ми става жал за родителите ти , бе , малоумник такъв , бе . Малоумник с малоумника му малоумен"
- "Яница бе , ти знаеш ли колко си тъпа ? Толкова си тъпа , че чак не осъзнаваш колко си тъпа , даже не мога да те гледам , толкова си тъпа ." - Пак тая по химия И ние с нея бяхме адашки и само аз от целия клас я оправях
Ето един разговор между нас "-Ми , г-жо , обяснете ми .... . - Бето ма , кви са тия тъпи въпроси от твоя страна ? Много си тъпа .. - Ми , г-жо , нали знаете старата поговорка , с какъвто се събереш , такъв ставаш" Лицето и стана червено като домат
На тая по аглийски веднъж , така я вбесихме , че се почна с двойки и забележки и тем подобни в дневника подред , на целия клас . Едно момче става , хваща я за ръцете , взима дневника и казва "Ооо , г-жо , какви меки ръце имате , а кажете ми какъв крем използвате "