В час съм. Не чувам нищо. Само гласовете на съучениците се забиват в ума ми. Не мисля. Тананикам си тъжна песничка и потропвам ръка. Сякаш съм в друг свят, различен - само мой. Изведнъж чувам името си! Стряскам се и виждам как всички са впили поглед в мен. Очакват отговор. Но как да отговоря, като дори не чух въпроса? Продължавам да стоя безмълвна. Отново станах на глупачка. В очите на всички изглеждах странна и глупава. Но те не разбират! Не разбират моя свят, който аз сама си създадох и не допускам никого в него! Може би някой ден ще се намери някои, който да ме разбере и заедно да изградим своя свят. Да, наш общ свят, в който да живеем. А сега...сега отново съм в час.

___________

деър йа гоу, по-прегледно е, аз се изприщвам като е на латиница.

Иначе не е нищо особено според мен, можеш много по-добре да го направиш Просто описание е, не ме развълнува поне мен :>