ВАПЦАРОВ – „ЧОВЕКЪТ НА НОВОТО ВРЕМЕ”
Вапцаровата поезия остаhttp://www.teenproblem.net/forumва трайно обвързана с човека и неговата същност. В единствената му стихосбирка „Моторни песни” (1940) преобладават творhttp://www.teenproblem.net/forumбите, посветени изцяло на човешката личhttp://www.teenproblem.net/forumност. Между тях се откроява „Песен за чоhttp://www.teenproblem.net/forumвека”, една от най-популярните творби на Вапцаров. В нея мотивът за преобразяваhttp://www.teenproblem.net/forumщата се човешка личност и за хуманното начало, което я движи напред, се осмисля в пряка връзка с житейските реални, с обстоhttp://www.teenproblem.net/forumятелствата, които често подлагат на изпитаhttp://www.teenproblem.net/forumния универсалните човешки ценности.
„Песен за човека” е изградена в полемичен стил. Художественото пространство на есента се изпълва с новите стойности на поетичния диалог. В него участват два лиhttp://www.teenproblem.net/forumрически гласа. Това са гласовете на двамаhttp://www.teenproblem.net/forumта опоненти - дамата и изразителя на авторовата концепция в творбата. Огласена е и темата на тази полемика: „Човекът на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвото време”, противопоставени са теза и антитеза, заложени съответно в разказа на дамата и на водещия разказвач. Спорът е насочен определено към нравствените ценhttp://www.teenproblem.net/forumности на човешкия живот като зададеност, като определеност и като възможност за коренна промяна, за нравствен катарзис, който ще промени и оценката на човека за живота. Поетът не търси еднозначен отгоhttp://www.teenproblem.net/forumвор или ясна формула за човешката стойhttp://www.teenproblem.net/forumност. За него значими са универсалните критерии за смисъла на човешкото съществуване. Водеща поетична теза във Вапцаhttp://www.teenproblem.net/forumровата поезия е вярата в бъдещето на хуhttp://www.teenproblem.net/forumманното начало като извечна, универсалhttp://www.teenproblem.net/forumна вяра на Човека. Върху нея е изградена представата за „човекът на новото време”. Диалогът-спор между вярата и неверие-то в силата на човешката същност е вечниhttp://www.teenproblem.net/forumят спор между светлината и мрака. Човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото съзнание винаги е било подвластно на съмнения и противоречия. Те пораждат и човеконенавистничеството, което израhttp://www.teenproblem.net/forumзява позицията на единия лирически говоhttp://www.teenproblem.net/forumрител - дамата. Другият опонент обаче вярhttp://www.teenproblem.net/forumва в човека и изключителните му възможhttp://www.teenproblem.net/forumности да промени себе си при благотворhttp://www.teenproblem.net/forumно влияние. Това не е наивно-романтична вяра, макар че се приближава до мотива за евангелските чудеса. Авторът не случайно посочва един особено важен фактор:
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
На пръв поглед несъвместимото „затhttp://www.teenproblem.net/forumвор” и „хора” - „човек” всъщност подчертава нещо присъщо за Вапцаровата поеhttp://www.teenproblem.net/forumтична стратегия -да открива оптимистичhttp://www.teenproblem.net/forumното дори там, където това изглежда почти невъзможно.
Екзистенцията на човека е съпоставена смислово с хляба („заквасен”, „замесен”) и така тя е въздигната като ценност. Естествеhttp://www.teenproblem.net/forumно се поражда надеждата за просветление и пречистване. Тук нравствено генериращ фактор се оказва песента: ... но своята участот книга по-ясна му станала с някаква песен. Духовният катарзис започва с преосмисhttp://www.teenproblem.net/forumлянето на извършеното деяние и причиниhttp://www.teenproblem.net/forumте, довели до него. Социалният им харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер е означен отново с митологемата „хляб”:
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш погрешно на гнило.
Обвързването на престъплението с дейhttp://www.teenproblem.net/forumствителността не е опит за оправдание, а изясняване на взаимната обусловеност между човешката същност и житейските обстоятелства, житейската среда. Оттук и осъзнаването на възможността това да се промени изцяло, да се създаде една нова визия за света:
Ех, лошо,
ех, лошо,
светът е устроен! А може, по-иначе може...
Преосмислят се материалните и духовhttp://www.teenproblem.net/forumните стойности на човешкия живот. Поглеhttp://www.teenproblem.net/forumдът на лирическия герой е обърнат вече към духовното пространство, чийто поетичен израз е песента. Тя е ключово понятие във Вапцаровата поезия, което насочва към изhttp://www.teenproblem.net/forumвисяването на човешката същност, устремяването й към светлината и духовната освободеност. Чрез песента прероденият веhttp://www.teenproblem.net/forumче отцеубиец започва да възприема света в един нов образ, непознат допреди:
Пред него живота
изплаввал чудесен -и после
заспивал
усмихнат...
Пътят към нравствения катарзис у „злоhttp://www.teenproblem.net/forumдея злосторен” е пътят от злото към доброhttp://www.teenproblem.net/forumто, от мрака на душата, от слепотата й към просветлението. Преминавайки през безhttp://www.teenproblem.net/forumдните на греха и нравственото падение, коhttp://www.teenproblem.net/forumето е сродило човека с животинското, към желанието да пречисти душата си, лирическият герои осмисля своhttp://www.teenproblem.net/forumята съдба по нов начин. Песента му влива сила и го облагородява. С нея той създава своя нов вътрешен свят. Може би затова я запява „бавно и тихо” като нещо съкровеhttp://www.teenproblem.net/forumно.
Преображението на човека е всъщност пътят от демоничната до хуманната му същност или до възстановяване на наруhttp://www.teenproblem.net/forumшената хармония в нея. Този път е труден и сложен, защото човешкото същество често проявява слабост и не устоява на инhttp://www.teenproblem.net/forumстинктите си, като става подвластно на тъмhttp://www.teenproblem.net/forumната си страна. Винаги обаче има път към разкаянието и опрощението. Оттук започhttp://www.teenproblem.net/forumва съграждането на човека на новото вреhttp://www.teenproblem.net/forumме. Възможността отново да бъде истинhttp://www.teenproblem.net/forumски човек обаче е само в очертанията на духовното пространство. Реалността изисhttp://www.teenproblem.net/forumква престъпилият законите да понесе накаhttp://www.teenproblem.net/forumзанието си. Това е заслуженото възмездие за делата на човека. Новото в облика на героя се съдържа в поведението му по вреhttp://www.teenproblem.net/forumме на трагичната ситуация. Смъртта е осhttp://www.teenproblem.net/forumмислена като неизбежна, но без страх от нея:
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му станало светло.
Умъдреният поглед към края на човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото съществуване силно въздейства и удивлява онези, които все още не са досhttp://www.teenproblem.net/forumтигнали до прозренията на Вапцаровия геhttp://www.teenproblem.net/forumрой - човека на новото време, който е изhttp://www.teenproblem.net/forumминал пътя от мрака и слепотата на душата си до светлината на звездите. Позицията „мрак-светлина” изгражда нова визия за оценка на човешката съдба:
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята тежка,
човешка,
жестока, безока,
съдба.
Изнасянето на думите поотделно като риhttp://www.teenproblem.net/forumмувани динамично стихове, дава възможhttp://www.teenproblem.net/forumност да се акцентира на смисловата им опhttp://www.teenproblem.net/forumределеност. Съпоставянето на съдба и звезhttp://www.teenproblem.net/forumда е явно търсено от поета, за да разкрие духовното израстване на своя герой, сякаш възкръснал в драматичните минути преди смъртта за нов живот:
„ Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден... ”
Човекът се възвисява чрез своята вяра и мечта за нов, по-добър живот и по-спраhttp://www.teenproblem.net/forumведлив свят. Хуманният порив към това жаhttp://www.teenproblem.net/forumдувано бъдеще носи нравственото послаhttp://www.teenproblem.net/forumние на самия Вапцаров, за който вярата е истинският извор за живот на човешкия дух. Тази вяра придава усещане за монументалност на картината с изправения към звезhttp://www.teenproblem.net/forumдите човек. Осъден, заставен да изплати греха и престъплението си, той не изпитва отчаяние и смъртен страх. Вътрешната му освободеност му дава самочувствие да надмогне трагичните обстоятелства. Човеhttp://www.teenproblem.net/forumкът е убеден, че животът ще стане „по-хуhttp://www.teenproblem.net/forumбав от песен”, че злото ще бъде победено с участието на хората, които като него вярhttp://www.teenproblem.net/forumват в смисъла на битката за един по-добър свят. Той мисли не единствено за себе си, за собствената си участ, а в един общочоhttp://www.teenproblem.net/forumвешки аспект осмисля земния път на човека. Смъртта засяга само физическото тяло, но Духът остава жив и част от Вселената, която е безкрайна. Именно това убеждеhttp://www.teenproblem.net/forumние влива кураж у героя на Вапцаров и поhttp://www.teenproblem.net/forumражда необичайното в поведението му преди трагичния край:
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
Вместо ужас от смъртта, тук се появяват усмивката и песента. Духовната сила, изhttp://www.teenproblem.net/forumлъчваща се от този нов като личност човек, респектира дори палачите. Даже и „затвоhttp://www.teenproblem.net/forumрът треперел позорно / и мрака ударил на бяг”. Връзката с възвишеното е изразена чрез одобрителното съпричастие на звезhttp://www.teenproblem.net/forumдите: „Браво, човек!” Поетичната идея на Вапцаров тук е очертана като утвърждаваhttp://www.teenproblem.net/forumне на вярата в нравствената сила на Човеhttp://www.teenproblem.net/forumка, преодолял злото чрез борба вътре в сеhttp://www.teenproblem.net/forumбе си. Това всъщност вече е образът на чоhttp://www.teenproblem.net/forumвека „на новото време”.
Песента на човека е израз на осъзнатата сила, заложена в хуманното начало на АЗ-а, способен да промени себе си и света към по-добро, да създаде мечтаното бъдеще, движен от възвишените си мечти. Песента въплъщава надеждата за справедливост и щастие. Чрез нея се побеждава смъртта, тленното в човешкия живот и се отключват звездните простори, към които е устремен той, „Човекът на новото време”. Дори след смъртта песента продължава да напира, безсмъртна като Духа на човека, жизнеутвърждаваща и извисяваща. Това поражда възторг от човешката личност у самия поhttp://www.teenproblem.net/forumет:
Той пеел човека. -Това е прекрасно, нали?
Чрез прякото обръщение към него, читаhttp://www.teenproblem.net/forumтелят е приобщен към човешката драма от позицията на лирическия говорител срещу опонента му - истеричната дама, неспоhttp://www.teenproblem.net/forumсобна да осмисли процеса на преображеhttp://www.teenproblem.net/forumние у човека като реално възможна, защоhttp://www.teenproblem.net/forumто се ръководи от негативното си отношеhttp://www.teenproblem.net/forumние към него.
Вапцаровата творба възпява величието на човека — този, който тръгва от бездните на падението, от мрака на хаоса в душата си, а достига до великата хармония между човек и Вселена, изразена чрез силата на песента, пречистваща и прераждаща чоhttp://www.teenproblem.net/forumвешкия Дух, утвърждаваща основанието за вяра в хуманната природа на човека.
„Песен за човека” е апотеоз на духовноhttp://www.teenproblem.net/forumто себепознание на човека в драматичния му земен житейски път, изпълнен с явни изпитания за универсалните човешки ценhttp://www.teenproblem.net/forumности и стремежи.
^За второто можеш да вземеш нещо оттука-на мен ни се струва едникво.