Имрама

„Прометей донесе ми огън
Но аз рязко отмених даденото.”

Дай ми живителна искра
Че се давя във тъга.
Не е всичко само дръзка мелодрама
Потеглих отдавна на сетна имрама.

Не искам там нищичко аз да намеря.
Пуснах в пустота последната потеря.
Дадох нишки, що изпредоха ми кълбото
Изгорих тънките други лещи на окото.

Не искам да скитам в слънчева светлина
Достатъчна ми е съвсем мъничко глухота.
Обърнах кривата, що права в мен стоеше
Помня ли преди колко време това беше?

Нямам нужда сякаш вече от храна и вода
Онзи, що му трябваха, отдавна умря.
Просто ми дай мъничка живителна искра
За да мога с нея отново да загина.