Гнезда от паяжина

[ScionOfStorm]

Гнезда от паяжина

Кукувице, свий ти своето гнездо
В нишата на умряло същество.
Остави паяжината с нишки да говори
Остави ключът вратата сляпо да затвори.

Избяга ми извезаната безкрайност
И се събудих безцветен в многоцветността.
Защо сивото се крие в своя си потайност
И подтиква ме отново Нея някак да открия?

Взех игли на прозиращата отрекаемост
И съградих нови паяци с техните отрочета.
Взех въже невидимо и скитах по мъртъв мост
Опитвайки се от празна книга нещо да прочета.

А грачещата милувка на кукувица гарванова
Се извиси в струните на един изтерзан нов Аз.
Паяжините засияха в умосриваща супернова
По тънките им линии просмука се усмиряващ газ.

Кукувице, предоставям място за твоите похождения
И ти давам празната си светлотъмна любов.
В съзнание мъртво има място за твои похождения
Нали дадох ти смело вечен мрачеещ покров?

[Sunny_stz]

Krasivo!Ima mnogo bogati izrazi v tova stihotvorenie,bravo!!