Мoите стихотворения! :]

**didivid** · 05-15-2008, 11:07

Спомен

От живота ми си ти прогонен!
За мен си вече само блед и бегъл спомен!

Спомен - почти невидим, тих,
в мене той живее мрачен, мълчалив.
Спомен - изпълнене с мъка и тъга!
Щом спомня си за тебе от яд и болка аз горя!

Спомен - избледнял, но жив,
спомен - така безкрайно сив!

Не искам повече за теб да мисля,
но не мога аз да спра! Моля те, от мислите ми изчезни,
да ме мъчиш просто престани!

Сама ме остави за миг поне,
за да може болката у мен да спре!

---------------------------

Защо точно ти?

Защо сърцедто ми тебе избра?
Защо то тези чувства таи?
Как така душата ми не разбра,
че неподходящ за мен си ти?

Защо случи се така?
Защо у мен па пламна любовта?
Ако можех чувствата си щях да стихна,
на тебе щях да устоя!

Но безсилна съм пред любовта,
нямам сили аз да продължа...
Сърцето ми нашепва: "Обичай го ти!"
Но разумът нарежда: "СПРИ!"

Какво да правя??? Аз не зная...
Може би това е края...

--------------------

Видях те

Видях те как се разхождаш
със нея в дъжда.
Видях те как към нея подхождаш -
как нежно я топлиш в студа.

Видях те как й се усмихваш,
а тя как те гледа в захлас.
Видях те как ми се подсмихваш.
Нищо ли за тебе не съм вече аз?

Видях те как я прегръщаш -
с толкова нежност и любов.
Видях те как гръб ми обръщаш
следвайки нейния зов!

Видях те как я целуваш
и колко щастлива бе тя.
Видях те как с мен се сбогуваш.
Толкова тъжно за мен бе това!

О, колко искам да ме чуеш сега!
Никога не ще простя ти това.
Вместо мене, ти нея избра
и остави ме сама в мъка и тъга!