Елин Пелин - теми

[TenioIvanov]

Трябва ми една от 3-те Теми Моля ви са помугнете ми !

1 - тема . Реализъм и комизан в разказа "Задушница" Елин Пелин

2- тема . ИнтерПлетация на разказа " На Оня Свят" Елин Пелин

3- тема . Гераците - Обърнатият модел на Вълшебната Прикъзака . Елин Пелин


Много ви се моля Помогнете ми

7 точка от правилата
moderated by Coki
Заглавията на темите трябва да са на КИРИЛИЦА.

[TenioIvanov]

Утре трябва да преставя една от темите Мно Ви се Моля Някои щте ми даде ли тема

[Coki]

Тийн Учител - http://www.teenproblem.net/school/ - ползвай търсачката в учителя

Успех!

[MoonAngel]

“На оня свят”
(Елин Пелин)
Още от самото начало на разказа на Елин Пелин – “На оня Свят” – читателят бива въведен в една съвсем обикновена, проста, лишена от всякакъв кич обстановка. Представени са ни бедният осемдесет годишен старец дядо Матейко, лежащ на смъртно легло, и неговата съседка баба Йова. Дотук нищо фрапиращо, никакво действие. Самото действие като такова започва със смъртта на дядо Матейко и неговата озадачаваща усмивка. Старецът умира усмихнат при вида на ракията, тъй като в нея вижда единственият свой спътник в изминалия му, изпълнен с трудности селски живот. Пред прага на непознатото, или по-точно пред страха от него, той вижда в нея опората, крепяла го през тежките усилни години на живота му… и издъхва щастлив. Пътят на душата му е също интересен от гледна точна действието и развитието. Бедняшката душа, пренаситила се от човешката пошлост и сребролюбие, упорито вярва, че и в небесните простори царят законите на земята – т.е. на богатите и влиятелни хора – “Нас са ни записали у дяволския тефтер още откак сме се родили.” – си казва душата на дядо Матейко и свикнала с теглото и нелекия земен живот, сама се отправя в търсене на верния според нея път – пътят за “пъклото”.
Завръзката в разказа, а по-късно и самата развръзка, се осъществяват благодарение на навременната намеса на “фъркатичкото”, което отнася измъчената от несгодите на живота душа в рая. Първоначално душата на дядо Матейко се радва на “хубостите” и “чудесиите”, но малко по-нататък, отново фрапирана и обезоръжена пред новото, се сеща за своята стара спътница – ракията. Отчаяна от липсата на кръчми, тя усеща студенината и чуждостта на този нов, добронамерен, но същевременно и толкова далечен за нея свят и е готова на всичко, само и само да може да “пийне чашка ракийка, да се подкрепи”, дори ако заради това подкрепяне е необходимо да слезе в ада – “В пъклото истина е зло, ама аз съм научен: ще тегля, па в добър час ще си пийна и то ще ми олекне.” Обезсърчена от безапелационния отказ на ангелчето, бедняшката душа даже е принудена да хитрува, измисляйки благородната лъжа, че кръчмата е нещо необходимо, за да може в нея бирникът да събира дължаните от селяните суми, но когато ангелчето казва: “Тук бирници няма, дядо.”, тогава бедната Матейкова душа забравя своя дългогодишен спътник и приятел ракията и зарадвана, че дълговете и вземанията няма да продължат и там горе, решава, че лекарството против земните мъки, което е приемала години наред, вече няма да и трябва. “Ох, майко богородичке, тук на рахат ще бъда!”

[unfaithful1234]

влез в www.myschoolbel.info

[MoonAngel]

„Гераците”
През деветдесетте години на миналия век българските творци долавят разрушителните сили на града, който нахлува в святото и неприкосновено човешко пространство - душата. Още дядо Славейков в своята поема за извора на българската чистота и неизкушеност предупреждава своите сънародници за настъпващата промяна. Заплахата възрожденецът съзира в способността на българския селянин да устои на буржоазните ценности, на парите като критерий в живота, на града като нечисто и застрашаващо добродетелите на човека място. Градът е непознат и страшен, той носи силите на навлизащия капитализъм, градът е огромно и необятно пространство. В един свой текст, посветен на Тодор Влайков, Елин Пелин описва по следния начин ситуацията след освобождението: "...градът нямаше своя собствена физиономия, нямаше градски облик, нямаше градска душа. А селото живее с носията си, с традицията си, хванало здраво корен на земята." Противопоставено на града, селото все още носи знаците на живостта, спокойствието и съзиданието. Но едновременно с това Елин Пелин съзира как меркантилността и комерсиалността нахлуват в селото, разрушават хармонията на домашния бит и отварят пътищата на най-тъмните черти у човека.
Синтез на идеята си за града като пространство на злото, Елин Пелин разгръща в повестта "Гераците". Светът на извечната доброта и хармония се разпада при появата на Новото, което открива на човека света на алчността и егоизма и го кара да се поклони на Парата. Тази драма на промяната, с нейните социално-психологически измерения, изобразява писателят.
Но Елин Пелин не разглежда едностранно въпроса за разпадането на рода, търсейки причините само в хаоса на новото време. Видно е желанието на Елин Пелин да назове, да измери социалната вина на всеки член от рода, индивидуалното му участие в драматичните и съдбовни за семейството събития. Повестта изправя пред вечните въпроси за неустойчивостта на моралните ценности, които се разрушават при липсата на вътрешна увереност у всяка отделна личност. Разгледана не само в своя социален и исторически план, но и в нравствената си проблематика, повестта разширява и удвоява своя смисъл и се превръща в един вечен размисъл за преходността на човешкото щастие и установената хармония.
Началото на повестта въвежда един хармоничен и спокоен свят, свят-космос, където на пръв поглед властват редът, разбирателството и сигурността. Човекът от това пространство е устойчив и хармоничен. В него се съчетават противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да поддържа патриархалния дух и да не престъпва християнските норми. Нищо крайно и пресилено няма в душевността на героите. "Доброто" и "малкото зло" съжителстват в характера на Йордан Герака. Той е "пъргав и трудолюбив", но същевременно е "надарен с ум практичен и търговски способности" "мекото и добро сърце" и способността да помага са съчетани с качеството "малко скъперник". Равновесието между доброто и злото в характера на стария Герак поддържат хармонията и реда в дома.
Над всички нравствени ценности в задружното семейство витае всесилният дух на труда. Трудолюбието, култът към земята и уважението към благодатната нива - в това е смисълът на живота на многобройната челяд в дома на Гераците. Израз на сакралната връзка между селянина и земята са думите на бащата на семейството преди жътва: "Ех, че време ли се отваря! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя!" Като основна добродетел Елин Пелин утвърждава трудолюбието, което превръща жътвата в своеобразен ритуал. Творецът внушава чувството на волност и свобода при работата на полето, защото тя е облагородяваща сила и прави особено обаятелен облика на трудещия се селянин: "Лицето му имаше цвят на пшенично зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя..."
Елин Пелин изгражда света на Гераците като космос, в който властва строг патриархален ред, където трудът е проява на най-висшата добродетел. Полето е сакралното пространство, то е майка, която буди уважение и преклонение, защото е извор на прехраната и моралните устои на българина. Като контрапункт на картината на подготовката за жътва идва описанието на кръчмата. На подобен принцип е изградено това пространство в разказа "Летен ден". Полският труд е противопоставен на образа на кръчмата, защото човекът няма право да мърси светостта на земята и да осквернява най-святото - хляба. Елин Пелин внушава, че именно от кръчмата, там където се печелят парите, започва рухването на семейната идилия. Първоначално авторът описва кръчмата като домашното огнище, в което пълновластен господар е "добрият и строгият дух" на баба Марга. В нея обитава "златният дух" на семейното съкровище и кръчмата носи значението на хармонично патриархално пространство. Тя е място за веселие, но не се допускат кавги и пияници. Тя свързва времето и бита на героите, в нея старият Герак дава най-откровен израз на противоречивата си същност. "В нея се чувстваше господар и силен, в нея се радваше на почитта и страха, които му имаха селяните." Кръчмата е защитеното пространство-космос, от което бащата на семейството черпи своята енергия. Но и тя става първопричина за разпадането на рода, за нахлуването на хаоса и разрушаването на нравствените добродетели. Постепенно от място на благосъстояние, ред и сигурност се превръща в тайнствено, тъмно и "нечисто място". В кръчмата Йордан Герака крие своето богатство, което обагря не само помислите на героите, но и всичко, до което се докоснат: "беше тъмно и непроветрено", "По тавана висяха големи паяжини, натежали от прах". В кръчмата за пръв път проличава скъперничеството на Божан, нехайството на Петър, тук се разиграва престъплението и бащата орисва синовете си: "Проклети да сте!" В опустялата кръчма продължава да живее старият Герак, но след смъртта на строгата и властна баба Марга изчезва добрият дух и се създава атмосфера на потиснатост и безсилие, които са в хармония с вътрешния мир на героя: "В тая кръчма, мрачна и пуста, неприветлива и тъжна като неговата душа, беше тихо и пусто, не достигаше никакъв шум ни от улицата, ни от къщи......." Хаосът и разрушението са станали господари в сигурния дом на Йордан Герака. С цел да внуши идеята си за страшното и губително преклонение пред парите, Елин Пелин широко разгръща образа на кръчмата. Съкровището в нея е причината за нравствения разпад на патриархалното семейство.
Първите признаци за рухването на рода Елин Пелин извежда в началото на повестта с отсичането на вековния бор - символ на устойчивостта в дома и на връзката между поколенията. "Под неговата сянка бяха отраснали няколко поколения. Под нея бяха преживели последните си дни много старци от рода им." Дървото е част от семейния космос и негов господар е могъщата птица - ястреб, орел, сокол. Елин Пелин се опира на известния мит от дълбока древност, според който космосът е видян като гигантско дърво, в чиито клони е свила гнездо божествената птица, олицетворяваща силите на доброто и хармонията и чиито корени са прегризвани от силите на хаоса и злото, символизирани чрез змия. Още родовото име Гераците отпраща към тази тема, в която соколът е могъщата птица-цар, пазител на семейните устои. В митологичното мислене на българина и неговия фолклор хищната птица няма хищническо-експлоататорско значение (каквото е в природата на дядо Йордан), а е маркирана с положителни стойности като владетел на света, на доброто и реда.
В повестта на Елин Пелин митът за световното дърво е преосмислен чрез идеята за бора - донесен от светите рилски гори, символ на съдбата на поколенията. Но нравствената разруха в душите на героите обхваща и "семейното знаме" - превърнало се е от "сенчестия" в "стария бор". Дървото не символизира хармонията, любовта и разбирателството. Хаосът на раздорите го обсебва, побеждава и накрая то е отсечено и повалено в калта. Семейният герб, който е свързан с подредбата на космоса, е изместен от силите на хаоса, злото и бездушието. Елин Пелин нееднократно въплъщава в образа на змиите значението на разпадане и гибел. Но авторът не пренебрегва змията като символ на плодородието и женското начало. В повестта "Гераците" писателят използва дуалността в образа на змията.
Повествованието тръгва от затворения кръг: "всред широкия двор, в който може да се помести една махала и който околовръст бе ограден като кале с бели зидове. А сам дядо Йордан държеше кръчмата, едно старо, ниско и дълго здание до пътя, което стоеше като глава и камък на големия зидан пръстен, който ограждаше двора." Пръстенът и оградата будят асоциативна връзка със змията, която опасва дома на рода. Известно е, че в народните представи змията се възприема като домашен дух-пазител, бранещ своето пространство от отчуждението и злобата. Баба Марга е душата на кръчмата, тя се извива между хората и поддържа реда и спокойствието. Чрез описанието на старата господарка, Елин Пелин дискретно внушава мотива за змията като стожер на семейния уют и дисциплина. Но заедно със смъртта на баба Марга "изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред." Умирането на духа - пазител е един от първите знаци за разпадането на рода-космос. Елин Пелин внушава, че в дома на Гераците злото не идва отвън, а е било потискано от здравата ръка на баба Марга. След като изчезва добрият домашен дух, злините са освободени да завладеят родното пространство: "В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова години от любогрейната топлина на домашното огнище." Елин Пелин разкрива двузначността в образа на змията. Първият й смисъл е като пазител на домашния уют и семейното разбирателство, а второто й значение е свързано с християнските представи -змията като отровител и заплаха, като прокълнатото и рушащо създание. В дома на Гераците изчезва змията-дух и на нейно място идват змиите. Семейният живот е маркиран със символите на хаоса и разделението. Братската любов е изместена от злоба и омраза. Вместо да живеят в хармония и да бранят рода, героите започват да се гледат с "каиновска неприязън" и да "фучат като змии". Думите на любов и уважение са заменени с клетви и злостни обиди, свързани с втория смисъл на змията -"змии да раждаш", "Змии очите да ти изпият!", "тая змия ще те изяде". Добрият дух на змията е забравен и надмощие в човешките души взимат змиите-проклятия и змиите-унищожители. Те нахлуват в космоса и разрушават всичко, до което се докоснат.
Светът на чистотата и хармонията в дома носи своеобразен "птичи код". За Герака внучетата са "хвъркати бели душици", а Елка е сравнявана с птица: "приличаше на гугутка", "кралицата на бялата пребрадка се развявала като крилата на гълъб". Но в птичия род бързо нахлуват злото и хаоса, разрушават го и го превръщат в змии. В този свят на озлобление дори патриархът на дома е обладан от "змийския" дух и губи своята идентичност. Кулминацията в разпадането на ценностите на Йордан Герака е постигната в проклятието, което изрича към своето дете: "Проклет да е! Проклета да е душата му". Тази страшна клетва застига и неговата душа и така от царствената могъща птица Герака се принизява до отровната същност на змията.
Елин Пелин създава ужасяващ и страшен разказ за превъплъщенията на човека. Павел е типичен пример за нравствена трансформация, която го превръща в "мъртвец" сред хората. Първото, което създава усещане за деградацията в неговия образ, е физическата му характеристика и неузнаваемата му промяна. Той е описан с лице "бледо, слабо и болничаво" и очи с "тъмни, големи кръгове". Това са сякаш не само признаци на външна промяна, а знаци и на вътрешно духовно разложение. Не го трогва разговора с баща му, срещата с близките, нито вида на Елка. Духовната му пустота е изразена с метафората - "той почувства в душата си нещо пепеливо, блудкаво, като че някой плю в нея." Елин Пелин отправя отчаян скръбен зов срещу равнодушието, безразличието, което смазва човешките души и ги превръща в зло. Бащата прави опит да възвърне обичния си "Палю", но между тях се е изпречило отчуждението, студенината и егоистичното безучастие. В душевността на Павел е нахлула психиката на модерния градски човек, който не трепва при проява на топлина, уют и загриженост. Чуждостта на града сварва неподготвени селските души и те загиват. Независимо от вината, писателят показва, че всеки от героите се превръща в жертва на новото. Но ако възрастните избират своя път и затова носят отговорност за случилото се, то малкият Захаринчо, който в края на повестта поема пътя към града, е истинска невинна жертва. Защото той ще проправи пътя на много български селяни към заплашващото ги и привличащо място, към по-лесния на пръв поглед градски живот, където властват парите. "Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя" - това е горчивата равносметка, която прави Елин Пелин при вида на нахлуващия капитализъм, който изпепелява човешките сърца, срутва любовта, разбирателството и превръща спокойния, хармоничен космос в "змийски хаос".
За същия период Иван Хаджийски отбелязва "Селякът създава култа на хляба. Еснафът, първият представител на паричното стопанство, създава култа на парата...Парите станаха цел и мярка на всичко. С парите се мери дори и това, което няма стойност...Парата като молец ехидно пълзеше и към роднинските връзки, най-напред по пътя на накърненото честолюбие от неравномерното забогатяване."
Някогашният култ на Гераците към труда се е превърнал в презрение към "черните попукани ръце", в неистова алчност, мързел или духовна апатия. Старият Герак вижда основната причина за разпадането на рода в "завистта, своещината, лошото сърце." Дядо Йордан констатира как парата нахлува в човешките души и те загубват своите нравствени ценности, но не преценява, че това се е случило и с него. Божан в началото на повестта е характеризиран като "цар на полето", което определение носи знака на благородството и силата на твореца. Но в последствие конотацията "цар" придобива негативен смисъл: "Отсега нататък той ще царува, другите ще робуват." Човекът, чието име стои най-близо до бога, се проявява като най-голям безбожник. Имената в повестта са подбрани на принципа на контраста - именно Божан е героят, който гони с викове и псувни божиите създания (врабци, просяци); Петър и Павел вместо апостолски да служат за семейната кауза, тръгват по пътища, гибелни за родовото единство. Дядо Герак вместо царски и свободно да покровителства и защитава дома, се затваря в кръчмата и душата му е в плен на парите.
Сред героите на повестта патриархалният дух е съхранен единствено в душата на Матей Маргалака, изпълнена с "вяра и надежда, че всяко зло има край." В него е синтезирана идеята на самия писател, че злото никога не идва само, а светът съществува, построен на хармонията между доброто и злото.
Елин Пелин създава повестта "Гераците", с която отразява страшната действителност от края на миналия век, когато парата, жаждата за натрупване на материални богатства и капитали взима връх в човешката душевност, става основна жизнена цел на българина и разрушава любовта, сговора, разбирателството. Елин Пелин внушава вечните проблеми, които носи животът със своята променливост и неустойчивост. Но способността на автора да напише произведения и като "Гераците", и като "Ветрената мелница" е доказателство за надеждата, че моралната разруха не е покварила всички хора и той отправя своята вяра, че след злото винаги идва малко добро.

[TenioIvanov]

Мерси Ся Събота и Неделя Щте ги Препиаша