.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 2 от общо 2

Hybrid View

  1. #1

    Където слънце луната люби

    Където слънце луната люби

    Нощта с капки мастилени
    В ден огрян се превърна.
    Лъчи тихи, лъчи засмени
    Покриха луната; тя се извърна.
    Силуети леко подраниха;
    Сенки тихо се снижиха
    Ангел и демон в счупен съюз
    В сърце – разрушаващ трус.

    „Братко мой огледален
    Отдавна не бях виждал аз
    Ликът твой страдален.
    Нима дошъл е наший час?”

    „Огрени лик, както винаги различен
    Дошъл ще да е той, аз не отричам.
    Как красива беше любимата – луната;
    А попари я с белота тъй светлината...”

    „Не тъжи, демоне, що тъй жарко мразя,
    Братко, що с криле свои искам да пазя.
    Ще дойде пак завесата на нощта прекрасна
    Няма да я има Нея – за теб тъй ужасна.”

    В сърце – все същия разрушаващ трус.
    В глава - дъх на рози, в душа – гнила слуз.
    Тъй бях аз, застинал пред величавата среща
    Колкото очарователна – толкоз и зловеща.

    „Брате скъп, покварени излъстителю
    Смъртна душа ще трябва да извисим.
    На Тъма изящни ти прелъстителю
    Не забелязваш ли; ликът негов е незрим?”

    „Мистика проблясва по ръбове негови;
    Тъй мисля аз, Незаконна рожбо, точно ти.
    Ни черен, ни бял, ни сив не е той дори
    Какво да правим ние двамата ти кажи!”

    Ах, тези криле могъщи, тъй красиви...
    Тъкани сякаш от десетки самодиви.
    И очите техни, въглени – чер’ и бял
    Кой ли преди мен в тях се е взрял?
    Само за да умре в миг сладък по-късен...
    Спри, ти порив вътрешен, земетръсен!

    „Вземете ме отвъд луната, де слънцето я люби
    Вземете бурен, що сам себе си успя; погуби!
    Че не искам да обитавам рамки на един затвор
    Нека през Вратата прекрача, ваш ще е смелия хор...”

    Ореол присветна мигом, ангелически
    Рога извисиха се до него, веднагически.
    Усмивка мила, но студена, на устните изгря
    Сякаш слънчева луна в мен със сила се взря.

    „В отливката най-вътрешна на думите твои
    Прогледнахме ние; Ти търсиш явно покой.
    Криле черни, криле бели за теб се разплитат
    Мечтите, копнежите – надалеч те отлитат.”

    Тъй в предречения от мен хор звезден, смел
    Отпратен бях отвъд слънцето, луната и звездите.
    В Безграничието, в този некончаем предел
    Поеха гледките за последен и първи път очите.
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  2. #2
    ауу че готиноо

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си