Преди време бях написала това и ще ви помоля за оценка.

Защо е тъй сиво небето?
Нимо всичко свърши додето,
Очите ти светли случайно съзрях
И за твойте целувки тайно мечтах?

Но както често се случва с мечтите,
Далечни бяха както звездите.
Вечер сънувах те,търсех те жадно,
А ти с мен отнесе се тъй безпощадно.

Да бъда твоя жертва веднъж си позволих,
Но няма да съм пак,ако твоят свят е толкоз сив.
Нахално ти крадеше мислите ми всеки ден,
Влизаше в съня ми безпощадно и сядаше до мен.

Затворех ли очи,чувствах устните ти върху тях,
Отворех ли ги пак-прегръщаше ме задушаващ мрак.
„Може бе не вижда,може би е заслепен...”,
И все по-силно и силно държеше ме в плен.

На яве бе ти тъй плашещо студен,
Лице сковано,погледът ти-отдалечен,
Изправен,неподвижен,изгубе но замислен...
Ясно виждах и разбирах,че към мен си безразличен.

Ще минат дни,ще минат и години,
Ала макар и рядко ще си спомняш ти любими,
Онова-малкото момиче с големите мечти,
Което някога жадуваше до него да приседнеш ти.




Само да добавя,че не го побликувам тук,за да се похваля или нещо такова,просто искам съвета ви.Е?