*ИЗПОВЕД*--->

[mechtaq_za_teb]

*ИЗПОВЕД*
Съжалявам,че отчаяно те молих
радостта на миналото да ми донесеш.
Много нови рани аз така отворих,
но ти не спираше да ме крадеш.
Преди си спомням, имах много.
А сега съм бедна, без душа.
Защото давах, давах и обичах...
А ти единствен никога не ме разбра.
Но аз оплитах се със всеки ден
и знаех,че вървя към нищото,
но ти бе още част от мен...
И сега се чувствам толкова разнищена.
Страх ме е да се погледна в огледало,
защото знам, че няма как да се позная...
Да видя отражението пребледняло
и как последната мечта едва догаря.
Страх ме е дори да те обичам,
защото ти безжалостно ми всичкото отне,
и сега дори да те отричам,
ти пак си притежателят на моето сърце.
Но не боли това, че ти си тръгна.
Във живота често случва се така...
Боли, защото живото във мен изстръгна,
защото ме накара да намразя любовта.
И сега съм просто някакво момиче
без душа, без сърце и без очи,
което страх го е отново да обича,
защото ти убийствено го нарани.
Не вярвам,че ще има някой,
който може да ми върне вярата в това,
че всяко зло в живота за добро е...
И сега отново е така,
защото най-трагично е да ти отнемат
нещото, което вдъхвало ти е живот,
а ти на сила всичко взе ми...
Обърна гръб на моята любов.

Отдавна не бях публикувала тук,но сега реших.Този стих не е кой знае какво,но е написан от сърце за един човек,който ме нарани страшно много Надявам се да ви хареса.

[.:: SunRise ::.]

На мен лично много ми хареса Имам чувството, че си го писала за мен...

[mrssmith]

много близко до себе си го почувствах това стихотворение..
поздравления!

[zaraaa]

Mnogo xubavo stixotvroenie...v nego otkrivam sebe si

[pcdollsbmagi]

*ИЗПОВЕД*
Съжалявам,че отчаяно те молих
радостта на миналото да ми донесеш.
Много нови рани аз така отворих,
но ти не спираше да ме крадеш.
Преди си спомням, имах много.
А сега съм бедна, без душа.
Защото давах, давах и обичах...
А ти единствен никога не ме разбра.
Но аз оплитах се със всеки ден
и знаех,че вървя към нищото,
но ти бе още част от мен...
И сега се чувствам толкова разнищена.
Страх ме е да се погледна в огледало,
защото знам, че няма как да се позная...
Да видя отражението пребледняло
и как последната мечта едва догаря.
Страх ме е дори да те обичам,
защото ти безжалостно ми всичкото отне,
и сега дори да те отричам,
ти пак си притежателят на моето сърце.
Но не боли това, че ти си тръгна.
Във живота често случва се така...
Боли, защото живото във мен изстръгна,
защото ме накара да намразя любовта.
И сега съм просто някакво момиче
без душа, без сърце и без очи,
което страх го е отново да обича,
защото ти убийствено го нарани.
Не вярвам,че ще има някой,
който може да ми върне вярата в това,
че всяко зло в живота за добро е...
И сега отново е така,
защото най-трагично е да ти отнемат
нещото, което вдъхвало ти е живот,
а ти на сила всичко взе ми...
Обърна гръб на моята любов.

Отдавна не бях публикувала тук,но сега реших.Този стих не е кой знае какво,но е написан от сърце за един човек,който ме нарани страшно много Надявам се да ви хареса.

brav0 starhotno e

[gorskata_feja]

Не е кой знае какво ли? Това е страхотен стих! Само факта, че е написан от сърце го прави такъв!!! Браво!!! Наистина много ми харесва!!!

[BlackaTBW]

Много е красиво! Браво! Продължавай все така, в теб определено има талант