Здравейте. Мисля, че е крайно време да споделя какво става с мен и тъй като вие сте ми едни от най-близките хора, реших точно вас да занимая със себе си. Всичко започва педи 8 години, когато майка ми, двете ми сестри, брат ми и аз заминахме за София. Тръгнахме си от баща ми, който имаше проблеми с алкохола. Последваха 6 години и половина на пълно неподдържане на връзка с него. Израдихме си образът на нехранимайкото, който сега "излежава присъдата си", като живее без семейството си, в самота. Майка ми се омъжи... НО в края на 2006-та направихме море от любов на майка ни. Само ние трите сестри, брат ми не дойде. Излъчиха предаването през февруари 2007 и тък като нбаща ми е роден на 18.02 майка ми издири неговия телефон и му честити рожденния ден. И тук се започва с филма. През март аз отидох до пловдив с майка ми(той живее там), а втория й мъж я пусна без всякакви притеснения. Аз щях да бъда през деня с тях, майка ми да се върне с мен в софия следобяд, а едната ми сестра да се види с него вечерта с преспиване. Аз си тръгнах за софия, а майка ми остана, уж да дочака сестра ми. След това излъга, че е у приятелка, а всъшност остана с баща ми. Когато втория й мъж разбра полудя. стана луд скандал и щяхме да се изнасяме (ние живеем при него), и дефакто нямаше къде да отидем. Но слава богу се размина. Аз глупачката продължих да поддържам връзка с баща ми и да му търпя телефонните пиянски истории. На концерта на сити тв изгубих най-добрата си приятелка в публиката и се скарахме много жестоко. Не се виждахме месеци наред, но се сдобрихме, почти както преди е. След това дойде коледа. Майка ми отиде при баща ми отново и то на бъдни вечер!!!!!!!! И след това просто отново бях съсипана. Просто да виждаш как майка ти се кълне, че живее за теб и когато трябва да въздържи поривите си заради теб, да те прецака така... Немога да го опиша с думи. На много от вас ви се струва преовеличено,, но за мен беше срив, втори срив. Слава, слава, слава на Бога и този път ни се размина преместването. тъкмо мислех, че всичко се е оправило идва един прекрасен ден, в който рабрах един мили жест от мой познат погрешно. Той просто знаел в какво положение съм и наистина искал да ми помогне (с пари) (а този човек го познаваме отдавна, семеен приятел е, но ми каза да не казвам на никого за помощта му, и аз се панирах, какво всъщност иска от мен!??!?!!?), и му написах един дълъг обиден смс, и той вече не иска да ме види и чуе. ИИИ от тогава насам нямам причина да живея. Нямам намерение да се самоубивам, но просто нямам никакви стимули. И гадже покрай тия проблеми немога да си хвана, а така ми се иска. Когато излизам на кафе, на диско само мълча и мисля за проблемите си. Полудявам вече и наистина съм благодарна на всички, които са стигнали до края на моята изповед. Приемам всякакви предложения, упреци и т.н. А на вас случвало ли ви се е подобно нещо?!?!?!