Хубаянието на първоучителя в пространното житие
Пространното житие на Свети Константин философ е създадено непосредствено след неговата смърт.И макар авторството на тази творба да не е установено безспорно,счита се че, тя е написана от един от най – верните ученици и последователи на делото на славянските първоучители – Свети Климент Охридски.Текстът на житието дава достатъчно доказателства, че авторът му е близък следовник на Свети Константин философ,много добре познаващ „житието” , и свидетел на много от „деянията” му.
Изграждането на образа на блажения Константин философ е една от основните художествени задачи на житиеписеца.Още в заглавието старобългарският писател изразява своята и на съвременниците си оценка за значението на делото му,защото канонизацията, която определя Константин философ за „блажен” – свят,честит, е и признание за неговото нравствено съвършенство и духовна извисеност.
„Пространното житие на Кирил” е изградено в традиционната за жанра композиция, която се състои от предисловие,същинска част,смърт и чудеса след смъртта.Композиционната рамка на житието създава устойчив модел на възприятие, който е достъпен и разбираем за своите слушатели и читатели.
Предисловието на пространното житие представлява не само подходящ за начало на житието реторичен похват, чието предназначение е да подготви емоционалното съпреживяване на предстоящия разказ.Уводът на творбата изисква и обозначаване на идейната позиция на автора чрез включването на ключови думи и изрази.Спасението и познанието на истината, към което се стремят всички християни, е възможност получаването на Божия дар – изпращането на учител за славянското племе.Уводната част на житието завършва с библейски цитат от Прославието на апостол Павел: „Подражавайте на мене, както аз на Христа”.
Същинската част на житието изобразява случки и деяния на светеца, които макар и хронологично подредени , са внимателно подбрани от старобългарския писател.
Разказът на рождението и семейството на Константин философ съдържа исторически достоверни факти.Точното назоваване на родния град – Солун, името на бащата – Лъв, неговата длъжност – „друнгарий под властта на стратег” поражда доверие в истинността на житието.Числото 7 в християнската религия символизира връзката между земята, която е описана с нейните 4 посоки и небесните селения, в които е Светата Тройца.
Детството на агиогероя е изобразено така, че да се подчертае Божествената предопределеност на светеца.Неговата изключителност е изобразена чрез поредица от случки, които имат символно значение.Младенецът Константин е богоизбран, той отказва да бъде кърмен от друга жена, „за да бъде добрата издънка от добър корен отхранена с чисто мляко”.Отказът му от светския живот, от земните удоволствия е внушен и чрез епизода, в който детето изгубва сокола си по време на лов.Старобългарският писател не пропуска да напомни, че такава е била Божията воля – вятърът се появява „по божие усмотрение”.
Деянията на светеца са третият елемент в същинската част на житието.Старобългарският писател акцентира върху тях, за да внуши светостта и богоугодния живот на Константин философ.Композиционното подреждане на деянията има смисъл на възходяща градация.За мисиите си той е призован както от патриарха, така и от императора,Деянията му винаги се увенчават с успех – независимо от трудността на предизвикателството.
Смъртта на Свети Константин философ е четвъртият композиционен елемент в същинската част на житието.Житиеписецът отбелязва точния брой на дните преди успението на светеца – 50, и уточнява че едва в края на живота си той приема монашески сан „ прибавяйки светлина към светлина” , и се нарича с името Кирил.
Авторът на пространното житие изгражда образа на Свети Константин философ, за да създаде пример, образец за нравствено съвършенство, който вярващите християни могат да следват.Писателят призовава своите читатели и слушатели да подражават ма светеца.