Триеточие.

Умряхме докато живяхме
Не се, не се отвърнахме.
Рушихме, какво ли не избихме
В какво се превърнахме...

Синове; празни Листа.
Блудниците, които
Бащите си предадоха.
Лицето е накъдрено;
Съзнанието немито
Сля се отдавна с срама.

Не ме раждай. Просто недей.
Нима и аз на това съм обречен?
Живот проклет, чуй ме, не пей!
Срамът за мен уж беше отречен...

Лицето носи калта с фалшива гордост
Съзнанието омърсено стои, стои на пост.
Очите тихо се склопяват, първа Пауза.
Нокти дерат. Дерат за изгубената Кауза.

Защо, питам те, продължаваш да ме раждаш?
Чистота и белота в мрак да израждаш.
Да вихриш мъртвилото на едно листо
Да обучаваш поредно създание зло.

Не раждай ябълката с гнили семена.
Не раждай детето на умрели племена.