Пепел

[ScionOfStorm]

Пепел

Над небесата сребърни богини
Със сърп убиват златисти богове.
От ритуала ражда се платина
Незрими са другите им синове.

Пред порта от тлееща жарава
Сянката изпита си търпеливо чака.
За под покров неясен мъничко забрава
За кръвта, що не можеш нивга я изплака.

А горе, де Дъщерите с мракот’кани роби
Налагат живачнолунния си матриархат
Изплуват от вълните безсенчести задгроби
И цари в кръв и във метали невиждан нам разврат

Из Града, зад Портата от преродена пепел скрит
Кършат се кости, скърцат обременените талиги.
Звезди, небеса и слънце намират своя Сплит
И ослепяват изпустелите очи на души в’ вериги.

Сребристите със смях, разцъфнал като роза
Хищно поглъщат жителите обречени.
Бодливи като стъблата на тихата мимоза
Възрадват се Те на пищящите сълзи.

Сянката моя търпеливо от другата страна чака
Загърната с воала на мътен прах и ярка пепел.
Дълбоко в себе си безчувственото пита зрака
Какво в лъчите си чумести той за мен е изплел

И с кое сребро ще прекарам аз нощта
За да видя от кехлибар очите на смъртта.

[EniTyYy]

Страшно е !!! нали може да си го препиша и да го покажа на един приятел,който си пада по такива стихотворения ?! И естествено ще кажа,че не съм го писала аз..

[ScionOfStorm]

Че защо не, няма проблем

[LordOfLight]

Менторе прекланям се пред твоя талант