Не съжалявам ни най-малко!Чувствам се свободна,ама направо страхотно!!Когато се отказах изявих желание да сбъдна една от мечтите си-да я хвърля през балкона.Имах талант,но много изгубих заради тая цигулка.Когато бях малка децата си играеха навън,а аз се упражнявах.Е,когато кажех на някой че свиря на цигулка,той го мислеше за нещо страхотно,ала аз не го смятах за привилегия.
Накрая пък си стана истинско мъчение!Едва-едва се самонакарвах да свиря,ходих неподготвена на уроците,без капчица желание,госпожата я беше яд,караше ми се,но прояви търпение...
Просто реших да прекратя това-никога не съм искала да бъда цигуларка.