Когато вън е тежко лято,
Със сърцето виждаш воден свят,
Тялото със огън е полято,
Но душата плува към забравен бряг.
Когато си самотен под лъчите,
Нажежени, в кръв родени,
Мислите обливат те със капки дъжд
И усещаш как очите са ранени.
Когато видиш как смъртта
Идва със косата крива,
Как изчезва и страстта,
Как остава стая сива,
Да, тогава си видял
Как животът ти измина,
Как остана неразбран,
Как света е зла пустиня.
хъхъ..
Много хубаво стихотворенийце.![]()
И на мен ми харесва.![]()
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
стархотно еПървоначално написано от Shadow_Walker
,също както се чувствам в момента....
......Race the moon... Catch the wind Ride the night to the end... Seize the day, stand up for the light......
Krasivo stixotvorenie - taka se chuvstvam az sega![]()
Чудесно е !![]()
![]()
![]()
Добро е! Браво!![]()
![]()
![]()
Не мога времето сега назад да върна,грешките които съм допусналa няма как да променя и не искай ти назад да се обърна,а накарай ме напред да продължа!!!
Testis unus,testis nullus...
супер е
I’d give my all to have
Just one more night with you
I’d risk my life to feel
Your body next to mine
Cause I can’t go on
Living in the memory of our song