- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Диалог с вятъра
Хвърлям съчки
Дано покосят с крака вятъра.
Гнили пръчки
Рамо до рамо, тресчена потеря.
А той ми отвръща,
Нахалника злокобен.
Съчките прегръща
Отправя зов задгробен.
Ей, ветре, не покосявай
Оръжията, които ще те сразят.
Снага мъглива не излагай
Че ще те победи дървесна плът.
Хвърлям съчки
Или те хвърлят мен?
Нямам идея.
Вятърни пръчки
Убиват лик обезобразен.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Bravo![]()
Много зле, нищо лично.
'па нищо лично, няма да изпадам в истерия ;рр
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Ооооооо няма какво да кажа!Ти просто за мен си много добър ,нямам думи човек!![]()
![]()
Много ме кефят стихчетата ти. ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!
![]()
![]()
![]()
Първоначално написано от ScionOfStorm